След разгорещените дебати за липсата на расово многообразие при наградите "Оскар", се оказа, че и номинираните от латински произход са малко, дори по-малко от оплакващите се досега чернокожи, съобщи bbc.com. 

От 1951 г. насам, когато Хосе Ферер печели за изпълнението си на Сирано дьо Бержерак статуетката за главна мъжка роля, испаноговорещите актьори и режисьори трудно пробиват. В категорията най-добра актриса например нямат успех. Големите награди рядко им се дават, повече печелят за поддържащи роли и в маловажни категории.   

Колумбийският режисьор Сиро Гуерра настоява пред bbc.com, че е важно да се обърне внимание и на латиносите.

"Те също имат талант, имат много характерен начин на разказване на истории, а латинският опит в САЩ е много богат източник на сюжети", казва той, настоявайки за многообразие на расите сред наградените. 

Липсата на номинации води до още по-дълбок проблем - в киноиндустрията се провеждат все по-малко кастинги за цветнокожи актьори в знакови роли. 

Феликс Санчес, председател на National Hispanic Foundation for the Arts, смята, че положението се влошава и има негласна договорка срещу актьорите латиноси. Киноиндустрията не чувства обществен натиск и затова не се стреми към многообразие, смята той. 

Според статистиката в САЩ латиносите са 17% от населението, а чернокожите - 13%, но имат по-малко номинации от тях. Филмовият критик Ноа Гител смята, че това се дължи на факта, че испаноговорещите са по-слабо представени политически от черните и са останали някак настрани в битките против расизма.  

Опитът показва, че в Холивуд предпочитат да канят актьори директно от Испания, вместо да наемат от малцинството в САЩ или от околните държави.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Вземайте страна! Винаги вземайте страна! Понякога ще грешите – ала човек, който отказва да взема страна, винаги ще греши!”

Робърт Хайнлайн, американски писател, роден на 7 юли преди 115 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си