НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Когато през лятото анализирах все така ежедневно ковид-епидемията и дори си позволявах да споря с математика Витанов (а по принцип с по-добри от мен математици не споря), прогнозирайки неизбежната бурна ескалация на вируса, аз бях написал и нещо такова:

Каквото и да правят упраляващите, накрая цената се плаща от обикновените хора.

Даже бях дал един шокиращ и провокиращ пример.

Милиони германци в неистова екзалтация (вижте филмите на Лени Рифенщал) в средата на 30-те години на миналия век вървят след Хитлер, скандират името му, изпадат в транс от речите му, сляпо вярват в безумните му идеи, дерят си гърлата със Зиг Хайл!, маршируват като зомбита с вдигната дясна ръка из площадите!

Само след няколко години мъжете от тези площади измираха от глад и студ, избиваха ги като бесни псета във и около Сталинград - със стотици хиляди (най-малко).

А жените от тези площади? След само още няколко години те бяха зверски и многократно изнасилвани - отново със стотици хиляди (най-малко) от Червената армия, превземаща неумолимо едно германско населено място след друго в победоносния си марш към Берлин.

Да, за всички идиотии на властта после плащат обикновените хора – скъпо и прескъпо.

Сега времето е друго и дума не може да става за преки аналогии. Но!

Но тези седмици дойде часът на разплатата и за нашия народ. Сега народът ни плаща скъпо и прескъпо за това, че си избра и търпи десет години вече тази слаба, некомпетентна, арогантна, самовлюбена и лишена от всякаква стратегия, от всякаква дългосрочна визия власт.

Цената за всичко, което вършат и вършеят политиците се плаща от обикновените хора.

Е, жалко и тъжно е, тежко и трагично е, но беше неизбежно да започнем да плащаме непосилната цена и нищо няма да ни се размине, нищо няма да ни се спести. Ще има и 5000, и 7000 заразени за денонощие. Ще има и 200, и 300 починали за денонощие.

Не остава нито една кокоша слепота, нито една нарцистична самозабрава на властта без народът да плати за щетите, които те нанасят.

Някога един поет беше казал:

Бездарието е фашизъм!

Днес ако имаше поет, който да надигне глас, за да опише трагедията, която народът ни изживява в разрастващия се хаос и в развихрящата се анархия, той сигурно би казал:

Безхаберието е фашизъм!

Коментари  

0 #1 Андрей Андреев 28-03-2021 22:25
Някога, много отдавна, Николай, сигурно би сменил думата фашизъм с комунизъм...
Цитиране
  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.