ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Името  на  Франц Йозеф Хайдн  (1732- 1809) свързваме с великата Виенска тройка - Хайдн, Моцарт Бетовен. Според музикалните историци, именно той  полага основите на класическата музикална школа, както и на оркестровия и инструменталния стандарт, който спазваме и днес. „Татко Хайдн“, както ласкаво и с благодарност са го наричали неговите колеги приживе, освен, че е бил учителят на Моцарт и Бетовен, е и всепризнатият „баща на симфонията и струнния квартет“ . 

Живял е по-дълго от Моцарт (починал едва на 35) и от Бетовен (на 56), а пътят му бил интересен и наситен с доста събития. Биографията на Хайдн започва на 31 март 1732 г., когато малкият Йосиф  се ражда под знака на Овена в селцето Рорау (Долна Австрия, а днес в Хърватия). Баща му има коларска работилница, а майка му е домакинята в многобройното семейство. Имал трима братя и две сестри. Братята му също стават музиканти.

Благодарение на баща си, Карл Хайдн, който притежавал красив, природно поставен глас и много обичал да пее, малкият Франц Йозеф влиза рано в прекрасния свят на музиката. Рядко красивият му, кристален детски висок глас (дискант) и вроденото му  чувство за ритъм и фраза били забелязани, когато бил едва на шест, и му позволили да постъпи в хора на катедралата в малкия град Гейнбург, а по-късно, когато семейството му се преместило в столицата и във Виенската хорова капела в католическата катедрала Свети Стефан.

Но на шестнайсет, когато гласът му мутира, Йозеф, след 9 години, губи работата си - платено мястото в хора и в пансионата.  Останал без доходи, младият мъж се заема с всякаква работа. Италианският вокален педагог и композитор Никола Порпора взема младежа за свой слуга, но Йозеф е щастлив, защото ще може да взема безплатни уроци при прочутия маестро, тогава на служба във Виена.

 Скоро Маестро Порпора оценява високо таланта му и го повишава в длъжността – личен асистент. Хайдн заема тази позиция почти десет години. Преписва ноти и това е цяла школа за него. Маестрото му преподава теория на музиката и хармония. Постепенно талантливият младеж получава доста солидна музикална подготовка. С течение на времето материалните проблеми на Хайдн започват да изчезват, а и дебютните му композиции се приемат сърдечно от публиката. По това време той създава първата от своите 104 симфонии.

Въпреки че в онези времена, 28-годишният Хайдн бил считан за „стар ерген“, той решава да създаде свое семейство с виенчанката Анна Мария Келер. За съжаление този брак, продължил цели двайсет години, се оказва неуспешен за него. Ана Мария  е семпла жена, еснафка, която е твърде далече от изкуството и голямата музика, счита професията на съпруга си за несериозна а освен това не е могла да роди и деца. След раздялата,  Хайдн среща младата, една 19-годишна оперна певица, италианката Луиджия Полцели, в която се влюбва силно. Но скоро страстта му угасва и бракът им не се осъществява.

В онези времена композиторите е трябвало да търсят работа като придворни капелмайстори, а длъжностите в дворовете са били малко и за това са търсели покровителството на богатите управници и аристократи, които за разлика от днешните, са били културни и са ценели голямата музика. През 1760 година успява да работа като втори капелмайстор в двореца на влиятелното семейство на  унгарските князе Естерхази. В продължение на цели три десетилетия  Йозеф Хайдн работи в двора на тази благородническа династия. През това време той композира огромен брой  инструментални концерти  (50)  сонати (52) , струнни квартети (83), меси, кантати, оратории (14),  увертюри (29) , триа за различни инструменти (199) симфонии (104). А също  30 опери и оратории. Наистина, едно огромно по обем творчество. При това от високо качество. Счита се за един от най- продуктивните композитори в историята на голямата музика. Истински работохолик!

Хайдн нямал много близки приятели, но един от тях е бил Волфганг Амадеус Моцарт. Двамата се срещат през 1781 година - след 11 години  Хайдн се запознава с младия Лудвиг ван Бетовен и го приема за свой ученик. И двамата се учат от него. Може да се каже, че първите симфонии и концерти на Моцарт и Бетовен напомнят твърде много за стила на „Татко Хайдн“.

Службата в двореца Естерхази завършва със смъртта на стария княз. Младият не е такъв мецената като прочутия си баща.  Йозеф Хайдн губи тази стабилна работа, която обаче го натоварва не само като музикален ръководители композитор, задължен да пише много музика, но и като администратор на оркестъра и другите музикални състави (хор, балет).

---

И тук  една интересна история:

Никола Естерхази бил твърде строг към него, а също и към своите музиканти. Не им позволявал да напускат имението без разрешението му. През една особено студена зима, оркестърът помолил господаря си за кратък отпуск, но той не се съгласил. А и самият Хайдн трябвало да напише нова симфония за премиерен концерт пред гости на княза. Тогава той решил да даде урок на своя господар и написал своята прочута Прощална симфония (Симфония 45).  В нея, след четирите редовни части, в които темпото ставало все по-устремно и бързо имало и пета… една, против правилата, не бърза, а бавна част,  адажио. В нея постепенно след определено време оркестрантите започнали един по един да спират да свирят, да стават от местата си, пред очите на смаяния княз и публиката, и като гасели свещите на пюпитрите си с нотите, излизали един по един тихо от концертната зала, да, точно така: един по един! Накрая на сцената остават само двама, единият от които е самият Хайдн. Князът, макар и доста смутен, разбира намека му и на следващия ден разрешава на музикантите да излязат отпуск и да отидат за кратко при семействата си в Айзенщадт.

---

Но името му като композитор е вече прочуто не само във Виена и Австрия, но и в ред страни на Европа: Англия, Франция, Холандия, Швеция, Италия и дори в Русия. По време на престоя си в Лондон композиторът печелил за една година почти толкова, колкото за цели двайсет години като капелмайстор в двореца на неговия бивш работодател.  Последната творба на композитора е прекрасната, мащабна оратория за солисти, хор и оркестър  „Четирите годишни времена“. Съчинява я с големи усилия, измъчван от хронично главоболие, проблеми със съня и куп други болести.

Умира на 78-годишна възраст, на 31 май 1809 година, като прекарва последните си дни в къщата си във Виена.  По това време Наполеоновите войски превземат австрийската столица. По-късно тленните му останки били пренесени в град Айзенщадт.

Общоприето е, че рожденият ден на Йозеф Хайдн е 31 март. Но в неговото кръщелно свидетелство е посочена друга дата - 1 април. Според, написаното от него в един дневниците му, тази „малка промяна“ била направена, за да не се празнува рожденият му ден на „лъжовния Първи април“!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.