СТОЯН СГУРЕВ, ДНЕВНИК

Триумфалната арка на Кристо и Жан-Клод е противоречива работа не защото българската публика е разделена в оценката си. Разделеността на българската публика по отношение на публично значими теми - ваксини, политики или културни събития, може да бъде приета като даденост и отдавна не учудва.

Противорeчивостта на творбата на Кристо и Жан-Клод е основополагаща, тя е заложена вътре в идеята, движеща намерението. Това е творба, която въплъщава духа на 60-те години, замислена в тясна мансарда в първите години на десетилетието. Тя носи със себе си специфичен заряд - надигащата се младежка енергия за институционална промяна, за преобръщане на втвърдени обществени норми, които не съответстват на общество, в което мобилността е засилена, достъпът до образование се разширява, а студентите настояват да бъдат не просто субекти на формиране, а агенти на промяна.

Преобръщането на роли и очаквания ще доведе до експлозията през 1968, а година преди това Мишел Фуко ще дефинира в един кратък и провокативен текст идеята за "другите пространства" или хетеротопиите, в които едновременно се въплъщава и отрича доминиращата социална логика. Това са пространства, които в процеса на въплъщаване на социалния ред го саботират, нарушавайки тази поредица от очевидности, която прави този ред общоприет и възпроизводим във всекидневието.

Това пространство е сега опредметено като обвитата Триумфална арка, която едновременно носи в себе си историческа тежест и политическа функция, но в същото време е превърната в естетически обект, подвластен на метеорологически капризи. В един и същ обект се въплъщават две парадигми - за времето като поредица от исторически събития, които формират настоящето, и за времето като чисто настояще, тук и сега, с изменящо се положение на слънцето и интензитет на светлината. Тази комбинация от перманентност и промяна е отличителна черта на проектите на Кристо и Жан Клод, в които обвиването на символни сгради нарушава символната им функция, за да я възстанови след няколко седмици със завършването на проекта. Светът остава видимо същият, но нашият поглед се е променил.

Подобно на хетеротопиите на Фуко, творбите на Кристо и Жан-Клод са основани на оптичен механизъм, където възприятието на образа се променя с метеорологичните условия. Работата не настоява на разговор със зрителя, няма очевидно послание, а оставя зрителя да изгради смисъл чрез съзерцание. Творецът е регулировчик на внимание, насочвайки погледи в определена посока без да определя скоростта на движение или да се интересува дали някой пристига там, закъдето е тръгнал, или там, където пристигат другите.

Смисълът на хетеротопиите е, че те променят перспективи и нарушават очевидности, настоявайки на въпроса - а защо нещата са такива, каквито са, и не могат ли да бъдат други? Може би най-известната хетеротопия е "Алиса в Огледалния свят" на Луис Карол, където времето тече назад, а не напред, и където Бялата кралица помни това, което ще се случи след седмици. Обвита с бяло-сив материал, Триумфалната Арка очаква своята Бяла кралица.

Застинали в исторически очевидности и политически блокажи, имаме пълното право да видим творбата по различен начин, но и моралното задължение да оценим поканата на Кристо и Жан-Клод да надскочим очевидностите, да се понесем над потока на историята (като в картина на Шагал) и да си представим друга реалност, където властва друг социален ред. За Луис Карол, Мишел Фуко или Кристо и Жан-Клод, това е необходима стъпка към осмислянето на съвремието ни и олекотяването на историческата тежест, която формира (обременява) това съвремие.

В една незабравима сцена, Чеширският котарак казва на обърканата Алиса - все ще стигнеш някъде, стига да вървиш достатъчно дълго. Този проект на Кристо отне 60 години да се осъществи. Може би това е най-важното което той ни оставя - напомнянето, че си струва да упорстваш 60 години, за да можеш да дариш няколко седмици красота.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 146 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма“

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек