ТОРСТЕН ЛАНДСБЕРГ, DW

Нацистите са били тези, които са определяли кое е позволено и кое не в изкуството и културата. Те са дефинирали и самото понятие „култура“ - в крайно стеснени, народностни граници. На много творци им е било забранено да работят или са били преследвани по политически причини, а немалко от тях са емигрирали в чужбина. Само един малък кръг от творци е бил толкова важен и нужен за пропагандата, че е бил пощаден от военна служба на фронта.

Всичко това е било уредено със списък, изготвен през 1944 г. от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. На една част от хората на изкуството, фигуриращи в него, е посветена изложбата „Списъкът на ‚богопомазаните‘. Творците на националсоциализма във ФРГ“, показана в Германския исторически музей в Берлин.

Пропагандната дейност е била по-важна и от служба на фронта

„Тяхното значение за пропагандата е било оценено като по-значимо в сравнение с ползата от тях на фронта“, казва директорът на музея Рафаел Грос. Той уточнява, че пропагандният им принос е бил огромен за нацистката идеология. Толкова поучудващо е, че кариерата на много от тези творци продължава успешно и след 1945 година, независимо от предишните им връзки с нацистите и техния отявлен антисемитизъм.

Волфганг Браунайс, организатор на изложбата и специалист по история на изкуството, опровергава заблудата, че в създадената след войната Федерална република Германия се поставя ново начало в културата и изкуството. Изложбата представя 378 от общо към 1000 творци, които са фигурирали едно време в списъка на Гьобелс.

Показани са най-вече творби от изобразителното изкуство, създадени във времето след края на националсоциализма. Става ясно, че и в младата Федерална република тези творци са получавали поръчки от държавата, бизнеса и църквата, че са преподавали в художествени академии и са участвали в конкурси наравно с останалите.

Няколко конкретни случая правят особено впечатление. Скулпторът Вили Мелер е един от тях. Той е имал големи заслуги към  националсоциалистите с работите си за Олимпийския стадион в Бeрлин, както и с многобройните си релефи, изобразяващи нацисткия герб с орела и пречупения кръст.

Тази му кариера обаче не се оказва пречка и след войната. През 1952 година му възлагат да изработи фигурата на орела от герба на ФРГ за двореца Шаумбург в Бон – официалната резиденция на тогавашния канцлер на Германия. Мелер участва със своя скулптура и в мемориала за жертвите на националсоциализма в Оберхаузен, открит през 1962 година.

Има и други парадоксални случаи – Ханс Брекер, брат на любимия на Хитлер скулптор Арно Брекер, изработва бюст на Карл Маркс в Москва, както и паметник за жертвите на националсоциализма във Везел.

Критичен дискурс

Изложбата поставя и ред други въпроси - например за нагаждането на творците към политическите режими или за безкритичното отношение определено художествено наследство. Общо около 300 скулптури, картини, гоблени, макети, рисунки, фотографии, филмови и аудио-документи, както и плакати и вестникарски публикации свидетелстват за това как неформалните мрежи от бивши творци на режима са продължили да се подкрепят взаимно и след войната, а някои от избраниците на националсоциалистите са успели да си осигуряват поръчки чак до 1970-те години.

Изложбата „Списъкът на ‚богопомазаните‘. Творците на националсоциализма във Федерална република Германия“ може да се разгледа в Германския исторически музей в Берлин до 5 декември 2021 година.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 146 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма“

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек