SKIF

Американски (и не само) писатели излязоха с остро писмо срещу кандидат-президента Доналд Тръмп заради бруталното му поведение и популистките му лъжи. Международният ПЕН клуб редовно залива ръководствата на авторитарните държави с петиции и искания да освободят затворени и съдени писатели и журналисти, чийто грях е свободата на словото. Британски автори и издатели се обединиха срещу монополист на електронния пазар. Орхан Памук спуква от критика Ердоган. Арабски автори, очевидно мюсюлмани, признават, че ислямът не подлежи на модернизация. Пак британски писатели критикуват учебните програми, че вредят на творческото писане. 

Къде са българските? Изказаха ли се по някой важен проблем? Или проблемите в България свършиха?

Юнашки сън спят българските организации на пишещите и хъркат здраво. През последните десетилетия не ги чухме да излязат с позиция по нито един горещ въпрос. Съюзът на българските писатели и Сдружението на българските писатели, както и ПЕН клубът, са изпаднали в летаргия и вероятно напълно са изгубили сетивността си. Ако изобщо някога са я имали. Съюзната им дейност явно се ограничава до управление на имоти, командировки в чужбина за срещи със сродни организации и нефелни конкурсчета и наградки. Как да разбереш – само казионният СБП има сайт и от време на време съобщава някоя бодра новина. 

Останалите са в небитието. И нито критика, нито съпротива на случващото се у нас, камо ли по света. От време на време някой самотен писателски глас вземе та каже нещо критично за режима. Организациите обаче не го подкрепят – мълчат дистанцирано, да не вземе някой да си помисли, че и те са недоволни. 

Така е било винаги у нас – пишещите са се мразели неистово, та не е имало начин да бъдат обединени от обща кауза. Така е и сега – битката е за тиражи, преводи в чужбина, субсидии и награди вместо да се води срещу липсата на свобода на словото, мафията и монополите.

И няма един Ботев да разкове тази удобна кочинка.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Физическите характеристики на актьорите налагат определени промени. Шон Конъри е висок 190 см. Дъстин Хофман не е.“

Сидни Лъмет , американски режисьор, роден на 25 юни преди 98 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.