МИТКО НОВКОВ

Васил Гендов "Трънливият път на българския филм. 1910-1940. Мемоари", Жана Гендова "Това, което се премълчава в историята на българския филм. Спомени 1948", Българска национална филмотека и "Фабер", 2016

Някому ще се стори странно, че предлагам тази книга (всъщност две книги в една) за евентуален коледен подарък или само-подарък, тъй като не е художествена литература - роман, повести, разкази, а е документална проза. Само че, ако ми позволите тази шега, документалната българска проза не е за изпускане :-), от нея много може да се научи и много да се извлече за това кои сме, какви сме и що сме. Да не забравяме: една от най-великите български книги, "Записки по българските въстания", е тъкмо документална проза, такава е също и друга много голяма българска книга - "Житие и страдания грешнаго Софрония". "Строители на съвременна България" на Симеон Радев, "Път през годините" на Константин Константинов, "Бивалици" на Вера Мутафчиева - всички те са книги, включващи се в този жанр, но заедно с това са по-интересни и любопитни от много български (пък и не само български) романи. 

Та в тази връзка двете книги - мемоарите на Васил Гендов, автор и режисьор на първия български игрален филм "Българан е галант", 100 години от чието излъчване отпразнувахме през 2015-а, както и спомените на съпругата му Жана Гендова, са не някакви тясно специализирани четива, те са истинска хроника на българското в една от пистите на неговото културно движение - киното. 

Хрониката наистина е изпълнена с тръни, бодли и препъни-камъни, не мога да не спомена в тази връзка, че всъщност парите за първия български филм са предоставени от младата актриса Жана, тогава все още не пристанала на Васил, - всичките си лични спестявания му предоставя. Тоест за кой ли път у нас се потвърждава максимата, че ако ти се ще да правиш култура, не чакай от държавата, нито от общността - правиш си я за своя сметка и на свой риск. Нямате идея например колко ипотеки и колко кредити теглят двамата, за да теглят каручката на българското кино :-) Или пък прекрасната история за стомната: Гендов се въртял около кабинката на оператора, излъчващ филмите, тогава още неми, оня го видял, дал му празна стомна да я напълни с вода и... И от тази стомна тръгва, казано метафорично, българското кино

А историята с шефа на пожарната Юрий Захарчук, бивш белогвардейски офицер, който - за да участва Пожарната в снимките на "Земята гори", поискал от Гендов 20 000 лева за "пожарникарския фонд", които прибрал без да разпише каквото и да е и дори предупредил режисьора, че не бива да казва на пожарникарите, за да не се "създаде убеждение, че пожарната команда може да се ангажира срещу заплащане" :-). Както заключава Васил Гендов: "Така Захарчук прибра 20 000 лева за "фонда", които бяха по-голямата част от черния договор, който подписах." Да ни напомня тая случка за нещо от днес, а? Това са сладостите на спомените и мемоарите, на т.нар. "документална проза": осъзнаваш, че сякаш едни и същи са пропастите, дебнещи човека не само тук у нас (макар че у нас май го дебнат по-съсредоточено и начесто), но и навсякъде по белия свят :-). 

Така че намерете тази книга, тя не се продава, може би ще успеете да си я набавите било във Филмотеката, било от малкото останали кина, за да установите колко е сладък разказът - е, отчитаме, че и Васил, и Жана са отдали дан на времето, през което са го писали, времето на култа, но това е бял кахър. 

А тъй като не успях да открия в мрежата изображение на томчето, предлагам кадър от филма "Бай Ганю" с режисьор Васил Гендов, в главната роля Стоян Михайлов Попов, по-известен като Чичо Стоян ("Все за нещо ще намери да се начумери" - стихотворението за сърдиткото, толкова прочуто, е негово), за когото могат да се разкажат сума ти още интересни истории, свързани с любовта му към театъра, но... за Чичо Стоян някой друг път.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

Луиджи Пирандело, италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни преди 154 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.