Михал МИШКОЕД, в. "Стършел"

Обикновено в „Стършел” ви представяме хумористични книги. Този път правим изключение – книгата „Бивши хора” (изд. „Сиела“, 2017) от Вили Лилков и Христо Христов не е смешна, а страшна. В нея подробно е описана съдбата на България след преврата на 9-и септември. По-точно съдбата на елита на България. Този елит – инду­стриалци, финансисти, търговци, офицери, инженери, интелектуалци - все хора с образование и положение в обществото, са обявени за „бивши хора”. Терминът принадлежи на съветското КГБ – така чекистите са се разправили с елита на Русия след 1917. Нашата ДС получава готовия съветски модел и го прилага у нас - с помощта на московските си „товаришчи” нашите властници след 9-и септември 1944 смачкват всички по-изтъкнати българи – някои унищожават физичес­ки, други пращат в лагер, на трети отнемат имотите и ги изселват принудително в различни краища на България. Клеймото „БХ” – „бивши хора” по класификацията на ДС, тежи над семействата, над децата и внуците – те цял живот са „втора категория”, нямат право да работят, да учат, да живеят като нормални човеци…

Те повече не са хора, а са „бивши”.

„Авторите на книгата Вили Лилков и Христо Христов слизат в кладенеца, за да запишат стоновете на мъчениците и да възкресят истината. Направили са го с безпристрастието на документите или обрат­ното – със страстта на писмените свидетелства. Защото зад разчетеното се ширва история, дълга колкото съвестта на читателя. Зад едно преведено от службите съветско понятие - „бивши хора” – лъсва варварство и неукротима жестокост.(…) Новото име навързва като с въже хора и ги лишава от сутрешната радост да се будят свободни. Читателят не е предупреден за водопада от сломени съдби, който руква пред очите му още с първите редове.(…) Как да не се изуми читателят, като научи, че думи и събития могат така да се усучат, че да нахлузят на човек примка или да го откарат в зловонна килия за пет, петнайсет, двайсет години? Или че е възможно да бъде засмукан от центрофугата на злото в името на незнаен идеал – любов към чужда родина, петилетка, партия?” – това пише в послеслова си „Ехото на мълчанието” проф. Иван Младенов.

От тази книга много неща стават ясни на читателя - не само за миналото. Става му ясно и защо днешна България е на това положение – защото целият є интелектуален потенциал е ликвидиран, а на мястото на едни достойни българи са дошли други - „квадратните глави” – „другарите”, от които и до днес няма отърване. От техните синове и внуци, които пак са на власт.

Не пропускайте „Бивши хора” от Вили Лилков и Христо Христов – една важна книга за мислещи читатели. Никой друг вестник няма да ви я препоръча.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

Луиджи Пирандело, италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни преди 154 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.