ХРИСТО КОМАРНИЦКИ, "ФЕЙСБУК"

Приказка за Трите прасета

Винаги съм бил убеден, че уютната кочинка, която Трите Прасета си построиха върху Територията, рано или късно ще бъде съборена. Ще дойде някой ядосан Кумчо Вълчо, ще каже:„Пуф!”, и готово!

Склонен съм вече да мисля, че това ще се случи по-рано, отколкото очакваме.

Просто Прасетата станаха Прекалено Нагли дори за тези, които досега услужливо им пишеха приказката.

Един въпрос остана да витае трескаво в Банкя, и не толкова трескаво на „Козяк”, и в Берлин (градът, не хотелът): Да бъде ли запазен Борисов, и ако да, възможно ли е ?

Разбира се, няма да намерите края на приказката в новата биография на Бойко, но аз бях там, и три дена ядох, пих, и се веселих!

Коментари  

+2 #1 Evgeniy 05-08-2017 08:49
г-н Комарнитски,
В еднаква степен Ви се възхищавам на гражданската Ви позиция и на житейското кредо, което следвате. Пазете се от трите Прасенца!
Дано Бог или друга сила Ви закрилят.
Цитиране

„Когато правиш пиеса, интерпретираш творба, която вече съществува. При филмите не е така.“

Сидни Полак, американски режисьор, роден на 1 юли преди 88 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.