ИВО БАЛЕВ, в. „СЕГА“

Отидох до Саудитска Арабия да видя как я карат шейховете - имат ли си цигари, казанлъшки рози и други казанлъшки работи, да им предложа модел за борба с корупцията, мерки против разпространението на радикалния ислям и други, и прочие, и така нататък.

На отиване персите от Иран ни спряха самолета и ни върнаха през Турция. Мерели си били ислямските ценности със Саудитска Арабия и затова са нелюбезни с гостите на шейховете. Арийска им работа. Иран значи буквално "земя на арийците" - затова военният министър и престолонаследник в Рияд нарича иранския духовен водач Али Хаменей - "новия Хитлер на Близкия изток". Бях решил, като се поосвободя малко, да направя една совалка на добра воля, да прелетя като Гълъб на мира и да укротя Близкия изток, да ги сдобря тия неразумни и юроди, и дебили ниедни, щото и ние в Европа страдаме от ежбите им.

Но щом са такива грубияни - да ми спират самолета и да ми дават наклон на траекторията, хич няма да се занимавам. Да се избият, ако искат, аз рано или късно Европа ще я оградя с бодлива тел и никой няма да ни смущава рахата. 

Разгеле, върнахме се в Турция, Ердоган ми уреди въздушен коридор и продължих за Рияд.

Кацнах на саудитска земя и ошашках шейховете - с маниери, с чар, с делегация, с походка. Гледаха ме и се дивяха.

Те понеже са проучили всичко за мен и за управлението ми, попитаха:

- Къде е Лиляна? Къде е Розата на Близкия запад?! Къде е тоя разкош, къде е това лице красиво като луната, къде е тая радост като капка роса, къде е ханшът като летящо килимче и очите като молитва? 

- Не я водя, скъпи домакини! - побързах да ги прекъсна, че от устата на шейховете взе да капе шербет. - Ще ви я доведа, като направим Азиатско председателство. Сега съм ви довел едно царче - Симеончо Сакскобургготски, личен мой приятел, пазил съм го да не го бият, бивш монарх, притежател на имоти. И той ще ви каже някои работи за борбата с корупцията в кралските семейства. 

То и аз мога да ви кажа - има монархия, има кралска корупция; няма монархия, няма и корупция в кралското семейство. Ей го, човекът е цар по рождение, но свален. Дойде преди петнайстина години, стана премиер в България, но вече по демократичните правила, облагодетелства се колкото можа, свърши му мандатът, изкара още един като младши коалиционер и - довиждане, мой човек, ще се корумпираш отново, чак когато народът пак ти гласува доверие! Само че народът на такива като него дава по един път и половина, а на мен вече за трети път! Това, мили мои, се нарича демокрация. Няма да ми се сърдите, но аз съм убеден демократ, наскоро прескочих Великата българска стена като Левски и тръгнах да разнасям демократичните ценности по целия свят.

После показах на шейховете как засаждам Порожанов като кол за домати, а Катя Захариева и Николина Ангелкова изтанцуваха около кола Танца на лейките. 

- Кълна се, че Аллах е най-великият в целия свят! - цъкаха с език шейховете и се кокореха, друг път невидели такова чудо.

Така отново спечелих за моята мила родина, за моето свидно отечество - уважение, уважение и пак уважение.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато правиш пиеса, интерпретираш творба, която вече съществува. При филмите не е така.“

Сидни Полак, американски режисьор, роден на 1 юли преди 88 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.