НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Руснаците казват Дурной пример заразителен. Лошият пример е заразяващ.

Отдавна съм писал - езикът на власта има свойството да се превръща в норма, в начин на говорене във и на управлението, в рамка и формат, в които обществото започва да обмисля и обговаря проблемите си, насъщните свои проблеми.

По-накратко, простият или не дай Боже просташки език на властта се трансформира в прост или не дай Боже просташки език, на който мисли и говори за проблемите си обществото.

Ето защо властта не може, писал съм многократно, да използва подобен език: пунта мара, простаци, шестаци, кюфтаци, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, българите са като моите кучета, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), вие сте прости и аз съм прост, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...

Защото този език се превръща в норма и рамка за управлението и обществото ни.

Ето днес един отговорен фактор е изпростял недопустимо с хващането за шлифера. Лошият пример е заразителен. Тъпият пример се прихваща дори неволно.

Трябва да се помни - не само каквито сме, такъв език използваме, но и какъвто език използваме, такива ставаме.

Ето защо властта трябва да си подбира изразните средства и дори да има дефицит от образование и култура, трябва да ги осъзнава и да се стреми да минимизира този дефицит.

Иначе рано или късно нейната простота и не дай Боже простотия, ще се превърне неизбежно в простота и не дай Боже простотия на обществото. Опростаченото общество вече не е общество, то е прост народ. 

А е казано - прост народ, слаба държава.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато правиш пиеса, интерпретираш творба, която вече съществува. При филмите не е така.“

Сидни Полак, американски режисьор, роден на 1 юли преди 88 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.