НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук”

Четири изречения за лека нощ.

1. Вместо да си мерим демократичностите и да откриваме топлата вода, колелото и Америка едновременно, нека да видим добрите практики, единствените успешни практики – в Китай и Южна Корея. Последователно, твърдо, безкомпромисно и солидарно прилагане на извънредните мерки.

2. Ако, както предполагах и както ми се иска, към 25 март върлуващата бесовщина на вируса в Италия започне лека-полека да се укротява, да се спихва леко поне, за да обърне тенденцията, ще получим още едно доказателство (макар и на кървава цена), че колкото по-малко телеса даваме на вируса, толкова по-малко телеса поразява той.

3. Трябва да се сплотим, да се организираме, да си помогнем сами, да осъзнаем, че животът и здравето ни са в нашите ръце и да помагаме на контролиращите органи в стриктното спазване на мерките, за да не дадем на идиотските 10% от нас да ни завлекат всички 100% в бездната и италианският сценарий да се окаже за страната ни нещо като елементарна частица в сравнение с българския сценарий. Това означава пълна и адекватна информация към отговорните фактори за всички безумни събирания на големи групи хора; това означава призив към родителите да ги държат вкъщи и да не не позволяват на собствените им деца да се носят на тълпи и хепънинги из улиците и площадите и по този начин да разболяват самите тях и да убиват техните родители. Това означава индивидуална хигиена в поведението ни с категоричен отказ да се скупчваме там, където има вече няколко души. Това означава да обясняваме чрез медии, чрез социални мрежи, чрез лични контакти и знам ли още какви методи и средства на всеки и на всички, че извънредните мерки са единственият начин да избегнем италианския или по-страшен от италианския вариант.

Малко дни ни остават до избухването на българския вулкан „Безумий“.

4. Ако можем всички ние – на индивидуално, групово, общностно, обществено и национално равнище да си наложим МОРАТОРИУМ за 3 седмици върху всички вещания, криптоанализи, психоделични конспирологии, псевдодемократични фундаментализми, първосигнални съмнения, откровени избивания на комплекси, фобии, мании, обсесии, натрапвания на страхове, които ерозират извънредните мерки, подценяват смисъла и полезността на извънредните мерки и по този начин демотивират за тяхното спазване, подкопават тяхната решителност, разрушават тяхната всеобхватност и взривяват всичко, което извънредните мерки могат да направят за укротяването на готовата да се спусне по най-стремителния експоненциален ръст епидемия в България.

Да помълчим 21 дни!

21 дни да стискаме зъби и палци. Нима това е толкова трудно, когато въпросът е Да бъдем или Да не бъдем!?

P.S. От този статус нататък минавам в монологичен режим – няма да отговарям на коментарите под написаното от мен. Нито имам сили, нито ми остана желание да споря и говоря за очевидни, за очевадни неща! Аз не пиша с никаква корист, отвътре ми иде желанието да помогна на българите и България ако мога, защото е грехота ако мога, а не го направя. Не се знае дали мога. Но ако не опитам, как ще зная дали съм могъл. Правя каквото трябва и се моля Богу горещо това да ми се зачете от Него - за моите най-близки хора преди всичко, а след това ако може и за мен.

Руснаците казват – Береженного Бог бережет. Сиреч който се пази и Господ го пази.

А аз казвам – Когато един народ иска да се самонакаже по най-тежкия начин, в обществения му мозък се раждат абсурдни и идиотски съмнения относно единственото, което той трябва да направи, за да се спаси и така всъщност той отказва да се спаси. А после, когато му дойде акълът и да иска да се спаси, вече не може да се спаси…

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

Луиджи Пирандело, италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни преди 154 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.