Божидар Димитров, директорът на Националния исторически музей, е подал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие поради придобитото от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобщи министерството на културата.

Министърът Боил Банов дори вече бил подписал заявлението и то влиза в сила на 1 ноември.

Димитров е несменяемият директор на НИМ, въпреки че отдавна е навършил възраст за пенсия. През последните години имаше и подписка за пенсионирането му. 

През годините той се забърка в купища скандали, държеше се грубо с журналисти - последният случай е преди броени дни във връзка със средновековната църква в с. Беренде. 

Димитров е основният инициатор на заливането с бетон и изграждането с итонг на старините, което е пълен кич и бутафория. Негова е заслугата правителствата на Бойко Борисов непрекъснато да отпускат пари за съсипване на културното наследство.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато правиш пиеса, интерпретираш творба, която вече съществува. При филмите не е така.“

Сидни Полак, американски режисьор, роден на 1 юли преди 88 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.