Арам Екин Дуран, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Последните словесни престрелки изглеждат забавни. Но само на пръв поглед. Филмовата звезда Руткай Азиз препоръча на президента Ердоган да послуша малко Моцарт и Бетовен. И добави: "Това със сигурност ще му се отрази добре". А понеже турският президент отхвърля алкохола, колумнистът Йълмаз Йоздил написа: "Ако Ердоган беше изпил поне една бира, днес Турция щеше да е много по-добре".

"Чиста проба фашизъм"

Реакцията на Ердоган не закъсня: пред депутати от Партията на справедливостта и развитието той заяви без капчица хумор, че било чиста проба фашизъм да склоняваш държавния глава да пие бира и да слуша Моцарт.

По турската телевизия Arti TV, излъчваща от Кьолн, актьорът Руткай Азиз отвърна, че не е давал никакви съвети на Ердоган и описа какво точно се е случило: запитан какво мисли за това, че Ердоган ще ходи на концерт на световноизвестния пианист Фазил Сай, Азиз отговорил, че това е една отлична идея, тъй като там президентът ще слуша Моцарт и Бетовен, което със сигурност ще му се отрази добре. В този смисъл популярният турски актьор не проявява никакво разбиране за обвиненията във фашизъм: "Аз ли съм фашистът в случая? Или Моцарт е фашист? Ако е второто, тогава призовавам в името на човечеството да защитим Моцарт", гласи коментарът на Азиз.

Подобен е и случаят с турската телевизионна актриса Дениз Чакър, която си навлече гнева на Ердоган, след като влезе в словесна престрелка с жени, носещи забрадка. Ердоган се опита да внуши, че актрисата била призовала жените със забрадки да ходят в Саудтиска Арабия, което, по думите му, също било "чиста проба фашизъм".

И още един сюжет разтърси наскоро турските културни среди: двама актьори, които в Турция са живи легенди - 76-годишният Мюждат Гезен и 78-годишният Метин Акпънар, си позволиха да разкритикуват Ердоган, който на свой ред ги нарече "псевдо творци". Междувременно двамата са разследвани за обида на държавния глава, подбудителство към преврат и призив за убийство. И всичко това заради следната реплика на Акпънар: "Демокрацията е единственият начин да преодолеем поляризацията и хаоса. Ако не успеем, при нас може да се случи същото като при всеки друг фашизъм: да обесят вожда с главата надолу или да го отровят в някое подземие".

"Това е тъжната реалност в днешна Турция"

Турският президент реагира все по-агресивно на критични изявления по негов адрес. Но защо се е прицелил в хората на изкуството, след като е далеч по-важно да обърне внимание на политическите и икономическите проблеми на страната? Гюлфем Сайдан Санвер, носителка на награда на Американската асоциация на политическите съветници AAPC, знае отговора: предстоящите през март местни избори.

"Резултатите от последните гласувания в Турция показват, че Ердоган печели от разединението, което внася в турското общество. Поляризацията работи в негова полза, а атаките срещу хората на изкуството са част именно от тази стратегия", посочва Санвер. По този начин Ердоган постига и още нещо: отвлича вниманието от икономическите проблеми на страната. "Той знае много добре, че правителството печели от това нагнетяване на страхове. Защото едно общество, измъчвано от страхове, винаги гласува в полза на статуквото", казва Санвер.

Театралният критик Атила Дорсай припомня на свой ред, че в демократичните страни правителствата се отнасят с уважение към творците, а обществото ги цени. Само в диктаторските режими се опитват да ги потискат, казва Дорсай и добавя: "Действат безцеремонно с всеки човек на изкуството, който си позволява и най-безобидната критика по адрес на правителството. Това е тъжната реалност в днешна Турция".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

Луиджи Пирандело, италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни преди 154 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.