ЖАНИНА ДРАГОСТИНОВА, "ФЕЙСБУК"

Спомени от 90-те. По-точно: 1998 г. На този ден, 5 август, Тодор Живков починал.

По това време съм "връзки с обществеността" в Министерство на културата. Звъни телефонът и журналисти питат дали министерството ще разреши ТЖ да бъде изложен за поклонение в Народния театър. Идеята ми се струва чудовищна, но все пак трябва да попитам. Обаче няма кого.

Министърката Москова е на някаква сбирка на правителството извън София, по това време имаше едни огромни мобифони, тя не го носеше. Тя беше дама и това чудо не се събираше в чантата й. И така - не знам. Но телефонът продължава да звъни все с този въпрос.

Разгеле, появява се зам.-министърът Николай Поляков. Той - хитър. Казва: "Няма официално запитване". Казвам на журналистите: "Няма официално запитване." Оттам очевидно тръгва топлата връзка към семейство Живкови и хоп в министерството пристига факс със запитване. Хитрият Поляков обаче вижда, че факсът е изпратен от Енергоразпределение-Банкя, което както и да се погледне, пак не е официално запитване. Но журналистите продължават да звънят с въпроса ще бъде ли ТЖ изложен в Народния театър.

Към 15 ч. най-упоритият от тях, нямащият още 20 години репортер в "Труд", днес крупен издател Мартин Радославов ме заплашва, че вестникът затваря, не може повече да чака и ако не дам отговор, ще напише, че не си върша работата.

Аз ли не си върша работата?! Обхваната от амбицията на работохолик и засегната на чест, изстрелвам: "Тодор Живков може и да е играл хан Татар, но не е чак толкова велик актьор, че да бъде изложен в Народния театър. Не, няма да има поклонение там за него!"

Мартин ме цитира във в. "Труд". На другия ден Москова ме вика разярена, с в. "Труд" в ръка. "Какъв е този уличен език?! - вика тя. - Това по никакъв начин не подхожда на държавен служител." Както ви казах, тя беше дама, а пък аз винаги съм си била хулиганка. В този момент в кабинета й влиза депутат от СДС (май Никола Николов беше), нахилен и също с вестник "Труд" в ръка и казва: "Госпожо Москова, колко добре сте го измислили това за актьора...."

Москова отпуска мускулите на лицето си, казва, че по-късно ще говорим.

Та това е моят скромен принос към световната история на театъра.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Вземайте страна! Винаги вземайте страна! Понякога ще грешите – ала човек, който отказва да взема страна, винаги ще греши!”

Робърт Хайнлайн, американски писател, роден на 7 юли преди 115 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си