ИНЕС ПОЛ, DW

Ето, че се случи и в Ханау. За трeти път в рамките на няколко месеца омразата и безумието сеят смърт в Германия. През юни миналата година пред дома си беше убит консервативният политик Валтер Любке, който се застъпваше за бежанците. През октомври пък невинни хора загинаха на улицата в Хале, след като един радикализиран привърженик на крайнодесни възгледи се опита да изкърти вратата на синагогата и да организира вътре кървава баня. А снощи в Ханау един мъж застреля девет души в два наргиле бара, след което уби и собствената си майка. В записано преди това видео убиецът разпространява расистки възгледи и заговорнически теории.

Как се раждат убийци от средите на обществото

Тези трима убийци имат нещо общо помежду си: неудържимата омраза срещу всичко, което на се вписва в техните патриотарски представи за Германия.

Няма значение дали са били свързани помежду си и дали са поддържали контакти с други крайнодесни групи и хора, важното е друго: Германия трябва да свикне с мисълта, че омразата вече е проникнала в сърцето на нашата страна.

Политиците и гражданското общество са длъжни да се изправят лице в лице с факта, че хранителната почва, от която изникнаха тези убийци, се създава от расизма, презрението към жените и крайнодесните идеологии, подвизаващи се вече съвсем официално в някои кръгове от обществото.

Тези убийства не бива да се възприемат като независими едно от друго. И няма значение дали човеконенавистническото насилие е насочено срещу политици, срещу евреи или срещу мюсюлмани: убийствата са доказателство, че това зло отново може да вирее в обществено-политическия климат на Германия.

Те са ужасяващ алармен сигнал за всички нас, който ни задължава да проверим дали държавата изобщо разполага с необходимите инструменти, за да наложи върховенството си и да осигури закрилата на всички гражданки и граждани. Да я осигури според изискванията на Конституцията: независимо от техния произход, религия или полова принадлежност.

Дигиталното блато на омразата

Какви мерки можем да вземем, за да пресушим онова дигитално блато, от което избликват омразата и безумието? Защото това не са просто някакви безобидни интернет-форуми, където клети, самотни и объркани души могат да изливат чувствата си под закрилата на законите за свободата на словото и на информацията. Ханау е поредното доказателство, че подстрекателствата и езикът на омразата в мрежата не остават без последствия. Напротив: те сеят истинска смърт.

Днес политиката трябва да реагира бързо, недвусмислено и еднозначно. При това - не само с думи. Защото иначе нещата ще излязат извън контрол и в крайна сметка може да срутят всичко онова, което представлява сърцевината на нашата правова държава и на свободите на гражданите. Германската канцлерка Ангела Меркел намери правилните думи: така е, „расизмът е отрова". Но не е достатъчно просто да се постави диагнозата. Трябва ясно да се оповести, че тръгваме на битка: срещу всички човеконенавистнически идеологии! И срещу тяхното разпространяване в мрежата. И тази отговорност не може да се прехвърли изцяло на Фейсбук, Туитър или на други дигитални концерни.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

Йосиф Бродски, руско-американски поет и писател, роден на 24 май преди 82 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.