Публикуваме акценти от интервюто на карикатуриста Чавдар Николов, дадено в предаването "Изотопия" с водещ Лъчезар Вълев:

„Мисля, че ние, българите, не се интересуваме много от справедливост. Както и много не се интересуваме и от свободата. За нас по-притегателно е възмездието, което е изопачена, малко грозна част от тази сграда, която трябва да направим, наречена демокрация.“

"Справедливост означава закон, който да е на мястото си и да няма преференции за никого. При липсата на такава справедливост ние лесно минаваме в сферата на възмездието и се присмиваме на онзи, от когото досега сме се страхували."

"Карикатурата е като слънцето и въздуха за всяко живо общество."

„Лека-полека се развиделява“, но само преди няколко месеца обстановката не беше никак добра."

"Не е трудно да си карикатурист – трябва малко талант и повече хъс.Трудно е обаче на всеки да отстоява професията си и да я уважава.

„Колеги започнаха да правят едни по-коктейлни карикатури, които са просто смешни. Такава, която развеселява – повече хумор, по-малко сатира. От сатирата боли.“

"Ролята на карикатуриста е постоянно да показва нещо и да призовава хората да не заспиват, да не се отказват да преследват правата си."

 

За изтритите през през 2016 г. негови карикатури, докато работеше в "Нова телевизия":

„Тогава причината беше властта. Те след това ги качиха отново. Анимации по 15 секунди. Всъщност, основният носител на карикатурата е вестникът, средата на 19 век. Но мисля, че може би електронните медии ще изместят вестника като основен носител на карикатурата.“

"По света навсякъде има отстъпление от това, което е било до момента."

„Когато няма отзвук, сатирата се превръща в цинизъм. Самите хора, които правят сатира, стават лека-полека циници, когато виждат, че обществото не възприема промяната, не възприема начина на поведение, който е достоен. Тогава самите журналисти се превръщат в циници. Аз познавам много колеги, които станаха обикновени циници за собствено забавление.“

„Всеки колега има едно чекмедже с т. нар. рефизетки, от френски – рефюзе означава отхвърлям, отричам. Както има мажоретки, има и рефизетки.“

„Не можахме да свалим поне един премиер с наши карикатури, но, както казваше Радой Ралин, всеки ден трябва да се меси демокрацията. Не може за омесиш и след това да легнеш на тая кълка, че вече си свършил работа.“

 

Звуковият файл тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 146 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма“

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек