Първата българска актриса Мария Бакалова, номинирана за наградата "Оскар" за поддържаща женска роля, стана кръстница на военния научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий". Това беше поводът за посещението й във Варна. Даниела Стойнова от БНР разговаря с актрисата.

------

Току-що четох, че Vanity Fair Ви определя като Пепеляшка, която се превръща в принцеса, а не е точно така. Вие не сте била в такава лоша позиция.

- Не знам дали паралелът е такъв. Паралелът е, че всъщност до голяма степен границите на западното кино не са отворени към източноевропейски актьори, така че си е до голяма степен историята на Пепеляшка с този отворен кастинг и с тази обувчица, с която някак си Саша Барън Коен намери мен като звезда от България и ми даде шанс. Отвори вратите за много други актьори за бъдеще.

Но там бяхте принцеса?

- Да. Просто на човек трябва да му бъде даден шанс. Това всъщност е борбата за бъдещето в изкуството на България, мисля.

Вашите колеги осъзнават ли всъщност каква врата отворихте за тях, като имате предвид това, че доста неща се изляха, при това не много лицеприятни? Дават ли си сметка, че благодарение на този пробив, независимо какви политически мотиви има, по този начин ще се разбере, че в Източна Европа има не малко добри актриси?

- Аз мисля, че Източна Европа е богата на таланти и самият факт, че ние не говорим език, който не е роден, го доказва. Надявам се, че все повече врати ще се отварят защото винаги може повече. Това е борбата, която аз и Юлиан Костов, моят продуцентски партньор, сме подели и ще се борим докрай. Надяваме се  много повече хора да постигат много по-големи успехи и това нещо да стане нормално, а не да бъде като „Уау! Наистина ли! Втори, трети, четвърти, пети, шести...”. Нека го направим нормално, нека го нормализираме за българи, за източноевропейци, за хора с диалекти, с акценти. Защо не?

И за онеправдани съсловия също.

- Ами, да. Аз не знам, но нещо се е случило след Студената война, Втората световна и някак си западното и източното кино са се раздалечили и е време да ги съберем. В години, в които различията трябва да ни обединяват, някак си сме жадни за нови истории, различни истории. Това е по-интересно. Иначе всичко друго е като еднакво, какво да го гледаш? Пък и сюжетите вече са разказани, вече всичко е написано.

А в Кан как Ви посрещнаха? Весела Казакова, доколкото я познавам, се държи навсякъде по един и същ начин. Но там по-различно ли е отношението сега след това, което се случи?

- Кан беше едно прекрасно изживяване. Ние сме изключително щастливи като екип, че филмът ни беше оценен точно там и влязохме в официалната селекция сред толкова добри филми. Особено в година, в която коронавирусът беше започнал, ние бяхме селектирани. Там имахме премиера. Сега вече нямаме търпение вече да отидем и на други места по света.

А тук ще го видим ли?

- Със сигурност и даже си мислим, че може би до края на тази година ще се опитаме да направим премиера. Всичко зависи от фестивали и от друга ангажираност, понеже филмът е копродукция с Франция, но аз не съм част от продуцентския екип, така че аз за съжаление не мога да отговоря.

Как се забавлявате?

- Забавлявам се повече като работя, наистина. Малко съм скучна.

А какво Ви предстои сега като актриса? Или можете и да станете продуцент-режисьор? Давате ли си сметка какво искате?

- Работи ми се много. Бих застанала и пред  и зад камерата. Образованието ми е за сцена. Сега, последно време, предимно си снимам в киното. Работи ми се и продуцентски, и сценаристки, и режисьорски. Може би не съм достатъчно узряла за режисьорски дебют, мисля, че имам още биография, която трябва да натрупам, най-вече социална. Та ще си дам още пет до десет години докато се престраша да направя нещо такова, но бих започнала с продуциране.

Голямата слава е голям капан. Ще устои ли вашият характер на нея? Ще имате ли достатъчно психическа и емоционална издръжливост? Защото знаете, че като му се завие свят на някого, не си дава сметка за реалността. 

- Ами, не знам дали ранната слава е капан или дали славата може изобщо да бъде капан, но ти ако си достатъчно отговорен и мислещ, годините нямат значение. Ти си предимно такъв, какъвто си, когато си бил дете. Ако си дисциплиниран, ако знаеш как да работиш, ако знаеш какво да казваш и как да мислиш, не знам дали би било капан. Напротив. Използвай това, че хората са ти дали тази платформа, за да направиш нещо по-добро за по-голямата част от населението.

Как ще отсявате сега мъжете, които сигурно са на тълпи наоколо?

- Достатъчно работа имам.  Какви мъже?

Понеже Ви видяхме снимани със световни звезди, коя е най-искрената и интересна среща за Вас с големите величия от екрана?

- Трябва да кажа, че съм изключително щастлива, че попаднах в година когато Академията за кино номинира хора от различни съсловия и различни творци. Хора като Флориан Зелер, който е френски драматург, режисьор, прави екранизация върху собствената си пиеса, Клои Жао, която е невероятна, тя е от китайски произход. Бях рамо до рамо с Глен Клоуз, която боготворя още от „Опасни връзки”, тя ми беше еталон за кино. Така че всеки един от тези доказали се творци е еталон за кино, идол, на който искам да подражавам и не мисля, че съм способна да класифицирам конкретно име. Може би трябва задължително да кажа Томас Винтерберг защото той беше причината, поради която до голяма степен исках да се занимавам с кино. Когато кандидатствах в Националното училище по музикално и сценично изкуство в Бургас „Професор Панчо Владигеров”, беше 2012 или 2013 година, това бяха и годините когато излязоха два датски филма. Единият беше „Кралска афера”, а другият „Ловът” с Мадс Микелсен, това беше първата им колаборация заедно с Томас Винтерберг. Тогава аз гледах филма и бях от рода на „Боже Господи! Аз искам да бъда като този актьор! И като този режисьор!”. Тази година имах честта да седя на една маса с него, така че може би това глобално ми оказа влияние.

А каква е Мария Бакалова като човек и въобще като българка?

- Нормален човек като всички. Човек с много големи мечти, големи амбиции и много работа за вършене.

Коя е българската актриса, която Ви вдъхновява?

- Задължително трябва да кажа Весела Казакова, Биляна Казакова, Катя Казакова, Ралица Стоянова. В последния филм, който създадохме, имаме невероятни актриси. Имахме Татяна Лолова, Стоянка Мутафова. Имаме Невена Коканова, Катя Паскалева, имаме и Цветана Манева, която е тук и е икона, жива икона. Така че има много български имена.

Какво искате да кажете на всички?  На тези, които много Ви подкрепят, и тези, които никак?

- Да бъдат здрави, да обичат и да се обичат.

А вярвате ли в Бог?

- Вярвам.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 146 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма“

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек