Мартичка Божилова е филмов продуцент. Нейната компания  “Агитпроп” е позната с документалните си филми “Проблемът с комарите и други истории”,  “Коридор № 8” , а “Георги и пеперудите“ е смятан за  най-успешния български документален проект,  награден със “Сребърен вълк” на IDFA в Амстердам. Името й стои също зад пълнометражни игрални филми като „Безкрайната градина” на Галин Стоев , „Не ме докосвай” на румънската режисьорка Адина Пинтилие, а неотдавна зрителите на БНТ гледаха завладяващия мини сериал „Денят на бащата“. 

От 7 до 14 септември ръководения от нея Балкански документален център съвместно с фондация „Конрад Аденауер” и Чешки център организира филмов фестивал, посветен на най-доброто документално кино, в чийто център е темата за човешките права. Общото между всички  подбрани ленти е смелостта на героите да отстояват свободния си избор, воля, религия, политическа принадлежност, полова идентичност, право на глас. Затова и организаторите са избрали  слогана „Docrosstheline”,  с който канят  зрителите да се освободят от  задръжки и предразсъдъци, да  прекрачат всички граници и да гледат едно по-различно и дръзко кино. След миналогодишното издание, провело се по принуда онлайн, сега срещата с публиката ще е лична  на избрани арт места в София - в подкуполното пространство на Ларгото , Дома на киното” и  Чешкия център. 

40 филма, 8 дни, 7 тематични секции, 3 локации, 2 награди – това е кратката визитка  на фестивала. Много от прожекциите ще бъдат последвани от дискусии, в които ще се включат творческите екипи на филмите, а сред гостите от чужбина са  Антония Килиян,  Дейвид Осит,  Таня Хорилчук, Димитра Кузи  и други.

И тази година форумът  ще бъде домакин на Уъркшоп за млади документалисти с проекти, които засягат теми, свързани с човешки права. Общо шест авторски колектива  ще  се представят  пред  едни от най-влиятелните професионалисти в областта на документалното кино. Един от основните ментори ще е МелъдиГилбърт, която фестивалът ще почете с панорама от 5 нейни филма. 

Сред най-силните заглавие  са „Земята е синя като портокал“на Ирина Цилик, спечелилнаграда за най-добра режисура -"World CinemaDocumentary”, 2020 Sundance и Сабая (2021, Швеция, Реж. ХогирХирори) , който показва усилията за спасяване на язидските жени, държани от Ислямска държава като „сабая“ (отвлечени и превърнати в сексуални робини).  Историята на най-известната тийнейджърка климатична активистка е разказана в лентата „Аз съм Грета (2020, САЩ, реж. Нейтън Гросман ) чрез завладяващи, невиждани досега кадри.   „Сестри на радиочестоти“ (2020, Великобритания на режисьорката  Лиза Ровнер) разказва за пионерките на електронната музика, прегърнали  машините и технологиите, за да трансформират напълно начина, по който произвеждаме и слушаме музика днес…Има и три български филма. Сред тях премиера ще има новата лента на Стефан Командарев  „Живот от живота“. 

В навечерието на фестивала разговаряме с Мартичка Божилова.

Днешните млади хора гледат главо стрийминг телевизии - Netflix, HBO go. Това добре ли е, как се отразява на вкусовете и навиците им, с какво „София ДокуМентал“ ще привлече тази публика?

- Документалното кино се радва на свръхпосещаемост както в платформите, така и на топ фестивалите по света. Това, което „София ДокуМентал“ предлага, е преживяване с добавена стойност, което да остане за дълго в сърцето на зрителя. А именно среща с автора или героите от филмите на живо. И дискусия и разговор през призмата на личното усещане и емоция. Защото публиката в София е като никоя друга по света. И ситуацията тук поражда уникалното изживяване на всяка прожекция. 

А тези на 40, 50 и 50 + - за тях какво сте подготвили? 

- За публиката 40 и  50 плюс която носи на плещите си семейство, работа и още какво ли не, и усеща много ярко неправдите и липсите на родната ни демокрация, предлагаме храна за размисъл, частица време за себепознание и мечтание за по-добър и смислен свят. Също предлагаме и заразителни теми и каузи, зад които да застанат. 

Вашият личен Топ 3 избор от програмата на фестивала?

- Личният ми топ 3 на „София ДокуМентал“  са „Дисидентът“, „Кмет“ и „Форумът“ - три много различни, но изключителни филма за свободата на словото, за личния пример и за кукловодството в световната икономика. Освен това съм горда до крайност със селекцията от филми на жени режисьорки  в първата ни състезателна програма на фестивала.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 146 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма“

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек