Джон Гришам е сред най-успешните криминални писатели в света. Неговите съдебни трилъри са продадени в 300 млн. тираж, шест от тях имат и успех в киното. 

Авторът е роден на 8 февруари 1955 г. в щата Арканзас в семейството на строителен предприемач и домакиня. Мечтае да стане професионален бейзболист, но учи за адвокат и работи като такъв почти 10 години. За първия му роман „Време да убиваш” го вдъхновява сърцераздирателна изповед на 12-годишна жертва на изнасилване, която чува в съда. Гришам пише романа 3 години. Първоначално ръкописът е отхвърлен от издателите, чак през 1988 г. е издаден в петхиляден тираж. 

Известният писател даде интервю за spiegel.de от фермата си във Вирджиния, където живее и работи. Публикуваме го със съкращения. 

-------

В „Адвокат на престъпници” героят ви е анти – защитава обвиняеми, които са от утайката на обществото. Защо избрахте такъв тип?

- Винаги са ме привличали такива каубои на правосъдието. Те са реални образи. Съдията те вика и ти казва: „Искам да защитаваш този тип, той няма пари и е обвинен в брутално насилие и убийство”. И ти казваш: „Не, благодаря, този случай ще се отрази зле на репутацията ми”. Бил съм адвокат и съм имал щастието да не попадам в такава ситуация. Но ако се вярва на системата ни и на конституцията, всеки има право на адвокат и честен процес. 

Но адвокатът не е гаранция за честен процес. 

- Повечето процеси тук всъщност не са честни. „Адвокат на престъпници” разглежда тези проблеми – корумпирани полицаи, полицейски злоупотреби, масови арести, много съдебни грешки, защото полицията и обвинението мамят. Аз участвам в ръководството на неправителствената организация „Innocence Projects”, която се бори срещу несправедливите присъди, които често завършват със смърт. 

Смъртното наказание в САЩ в момента е спорно, както никога досега?

- Факт е, че смъртните присъди намаляха. Дори в Юга, където все още се вярва в убийствата. Израсъл съм на юг и никога не съм разбирал това. А и расизмът все още играе огромна роля в обществените нагласи. 

Защо САЩ все още страдат толкова много от расизъм?

- Той е част от същността на мнозина хора, особено на такива, които са на властова позиция. По много дела черните заподозрени са третирани различно от белите. Понеже почти всички полицаи, прокурори и съдии са бели. Много трудно ще бъде преодолян този расизъм. Той е с дълбоки корени в САЩ и аз се питам дали изобщо някога ще бъде преодолян. 

Въпреки първия ви черен президент?

- Да, бяхме много радостни, че сме избрали черен президент. Но в други области се съмнявам, че можем да постигнем такъв напредък. 

Вие винаги сте били скептичен към Обама?

- Когато беше избран, го мислех за аматьор. Но той постигна доста оттогава – не нещо извънредно, но не и лошо. Шокира ме колко много избуя расизмът през това време. 

Ответна реакция? Това не обяснява ли и феномена Доналд Тръмп?

- Тръмп се цели в гневните бели. Гневни, в повечето случаи необразовани бели хора, които се чувстват аутсайдери. И това е най-несъстоятелната личност в историята на САЩ, която се кандидатира за политически пост. 

Страхувате ли се, че може да спечели?

- Не, Тръмп не ме плаши. Като демократ даже се надявам, че ще бъде номиниран. Защото не виждам как би могъл да спечели изборите. 

Но и тогава гневните бели няма да изчезнат. Как това ще се отрази на политическия климат в САЩ?

- Разделението на страната става все по-дълбоко. Повечето ми приятели са републиканци, семейството ми е разделено по въпроса. Никога не спорим за политика, защото ще се озлобим бързо. 

При тази депресираща реалност как намирате покой, за да пишете?

- Отдавна съм се научил да се изключвам от външния свят между 7 ч. сутринта и 11 ч. вечерта. На бюрото ми във фермата няма телефон, няма факс, няма интернет, тъмно е и е спокойно. Сядам с чаша силно кафе и потъвам в други светове. Успях да напиша книга дори когато ремонтирахме дома си, строихме къща на плажа и организирахме сватбата на дъщеря ми. 

Кога пак да очакваме филм по ваша книга?

- Първите ми филми бяха добри, с класическо звучене и с участието на големи имена. 20 години по-късно не виждам такава перспектива. Холивуд не се интересува от новите ми книги. 

Холивуд не иска повече Гришам?

- Вместо във филмови драми се инвестират 250 млн. долара в „Батман срещу Супермен”. 

Хората изобщо купуват ли книги още?

- Все по-малко. Издателствата печелят от е-книги, защото не трябва да ги печатат. Това е големият скандал с „Амазон”, който прибира 30% от печалбата, а останалите трябва да си ги делят издателят и авторът. И се водят епични битки. 

Все пак всяка година се издават немалко дебютни романи и немалко от тях получават добри отзиви. 

Вие също сте започнали трудно. 

- „Време да убиваш” в началото изобщо не се продаваше. Нямах представа, че един ден ще съм написал 38 книги, ще съм станал на 61 г. и това ще ми доставя удоволствие. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора