DW

"Как моето ужасно семейство създаде най-опасния човек на света": в интервю за АРД племенницата на Доналд Тръмп разказва историята на семейството си. И си спомня за една ключова случка от детството на Тръмп.

-------

Защо Вие като племенница на Доналд Тръмп държахте непременно да напишете книга за него?

Мери Тръмп: Честно казано, не ми се искаше да го правя, но имах чувството, че твърде много е заложено на карта. Имаше толкова много неща, които през 2016 година милиони американци не знаеха. Затова се почувствах задължена да разкажа историята на моето семейство. И как Доналд стана такъв, какъвто е днес. Написах я също така, за да разясня на хората, че нищо няма да се промени. Той няма да започне да се държи като президент. И няма да започне да се интересува и грижи за неща, които са отвъд собствените му интереси.

Казвате, че семейството Ви е създало най-опасния човек на света. Какво имате предвид?

Мери Тръмп: Не казвам, че той като човек е най-опасният мъж на света - той е опасен заради позицията, която заема. И заради властта, която произтича от тази позиция. Както видяхме, той е в състояние да разрушава съюзи, градени с десетилетия. Видяхме, че е готов едностранно да излиза от договори, които защитават всички нас и които са били подготвяни в продължение на години. Опасен е и поради това, че толкова много хора в САЩ, включително на най-високо ниво, продължават да го подкрепят и дори одобряват ужасното му поведение.

Така ли се е държал още като дете?

Мери Тръмп: Сходствата са изумителни, а всичко започва всъщност с това, че дядо ми винаги го е подкрепял - с влиянието си, с парите си, с връзките си, с готовността си да омаловажава провалите му, без да му бъде търсена отговорност. Баща ми беше най-големият син в семейството и като такъв трябваше да поеме семейния бизнес. Докато дядо ми не реши, че баща ми не е човекът, който му трябва. Баща ми не беше „убиец“. Не беше готов да мами, да лъже и да краде, за да печели. Така дядо ми стигна до извода, че Доналд е човекът, който му трябва, макар да беше много по-неквалифициран и некомпетентен.

Той ли го превърна в този нарцисист, за когото Вие говорите като психоложка?

Мери Тръмп: В живота си срещаме много вторачени в себе си хора, които бихме описали като нарцисисти, но които не са клиничен случай. При Доналд Тръмп е друго - неговата прекомерна самовлюбеност, постоянната му потребност от внимание. И когато симптомите на заболяването влияят на действията - а аз мисля, че именно това виждаме в постоянната потребност на Доналд от внимание, тогава вече проблемът засяга не само отделния човек, а и хората около него.

Какъв беше Доналд Тръмп като дете?

Мери Тръмп: Още на седем години се е държал като тиранин. И е бил много невъзпитан. Основен обект на неговия тормоз е бил чичо ми Робърт, тъй като единствено той е бил по-малък от него. Заради тези постоянни нападки една вечер баща ми, който тогава е бил на 14 години, се вбесил и нахлупил на главата на Доналд паницата с картофено пюре, приготвено от майка им. Всички много се забавлявали, с изключение на Доналд, който и до днес почервенява от яд, когато някой разказва тази история.

И Вие смятате, че тази случка е била ключова?

Мери Тръмп: Да, смятам, че това е решаващ обрат в отношението му към баща ми. И най-вече що се отнася до едва ли не смъртния му страх от унижение. Убедена съм, че от този момент нататък той е решил на всяка цена да избягва униженията. От друга страна обаче самият той не се колебае да използва унижението като оръжие срещу други хора.

И лъжата, както пишете. Твърдите, че чичо Ви е наел човек, който да се яви вместо него на приемните изпити в университета.

Мери Тръмп: Да, доколкото знам, той е платил на някого, за да издържи изпита вместо него. Но въпросът не е толкова в това, че той с охота лъже и мами - главната му цел всъщност е била на всяка цена да се представи добре пред баща си, защото в никакъв случай не е искал той да се отнася с него така брутално, както се е отнасял с моя баща.

Какво си помислихте в изборната нощ през 2016, когато разбрахте, че чичо Ви ще стане президент?

Мери Тръмп: Кошмарна нощ, бях съсипана. Имах чувството, че повече от 60 милиона души са взели съвсем съзнателно решението да превърнат страната ни в един вид копие на моето ужасно семейство. И не разбирах как така толкова много хора просто отказваха да видят Доналд такъв, какъвто е.

А ако на 3 ноември претърпи поражение, мислите ли, че ще го приеме?

Мери Тръмп: Това е добър въпрос. Но няма добър отговор. Просто няма как да го знаем. Но изхождайки от това, което знам за него и за хората около него, решаващи ще бъдат два фактора: с каква преднина ще спечели Джо Байдън, ако спечели, и какво ще посъветват Доналд хората, които са му най-близки.

Най-добре ще бъде, ако Байдън спечели с голяма преднина, тъй като тогава никой не би могъл да твърди, че победата му се дължи на някаква измама. Ако обаче разликата е малка, хората около Доналд навярно ще изиграят важна роля, тъй като ще се опитат да го убедят, че е бил измамен и че трябва да се бори. Много се надявам това да не се случи.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

Луиджи Пирандело, италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни преди 154 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.