ЕЛЕНА ШАХАНОВА, кореспондент на БНР в Италия

Италианският режисьор и сценарист Фредо Вала, създал десетки документални филми по поръчка на телевизионния канал на Ватикана TV 2000, засне лента за богомилството. Прожекцията на филма е планирана за 21 март от 14 часа в Дома на киното в рамките на София филм фест.

Мащабната копродукция на Франция, България, Босна и Херцеговина проследява в 200 минути раждането на богомилското учение през X век и разпространението му в Европа.

„Богре“ е пътуване във времето и пространството по следите на катари и богомили - еретиците на Средновековието, които са стигнали от България до Западна Европа.

-------

„Тези, които говорят окситански език, знаят, че „богре“ (чете се бугре) означава българин, но от векове думата е приела значението на „негодник“, на - който прикрива истината. През XII век „богре“ се използва като обида към катарите от Окситания, оприличавани с българските богомили, от които всъщност произлиза западното учение на катарите. От своя страна привържениците на тези еретични учения са се наричали помежду си „добри хора“ и „добри християни“, защото са смятали, че връщат християнството към първоначалната му чистота“, казва Фредо Вала в интервю за БНР.

Катарите и богомилите са поддържали идеята за Бог, основаваща се на съществуването на доброто и злото или на противопоставянето между дух и материя. „Богре“ преоткрива една тема, заличена в учебниците по история и, разказвайки за ерес, която прекосява европейското Средновековие, ни кара да се замислим за нашето близко минало, белязано от преследвания и геноцид като Холокост, както и за настоящето с неговите прояви на нетърпимост, отбелязват създателите на филма.

Екипът посещава и снима Преслав, построен като първата християнска столица в Европа, както и Рилския манастир по време на нощното бдение на 19 октомври за Успението на Св. Иван Рилски, крепостта Царевец и Патриаршията, манастира в село Крепча и много други места. Сред учените, с които Вала разговаря във филма, са проф. Казимир Попконстантинов, проф. Аксиния Джурова и доц. д-р Георги Николов.

„Живея в планината на 1350 метра надморска височина срещу масив във формата на пирамида, както обикновено децата рисуват планините. Това е Монвизо, много известен връх в Италия, защото от там извира река По. В живота си съм вършил различни дейности: бях занаятчия като ковач при баща ми, после станах детски писател. Публикувал съм  към 30 книги, не само в Италия и Европа. Работил съм в италиански списания и важни месечни издания като „Айроне”. Работил съм и за „Мики Маус”. В началото на 90-те години реализирах мечтата си да правя кино - завърших школата на Ермано Олми. Оттогава се занимавам с кино, когато е възможно и с телевизия. Като режисьор правя документални филми. Този жанр ми допада, защото хората разказват за себе си. В игралното кино съм преди всичко сценарист“, разказва за себе си Фредо Вала.

„Живея в алпийски район, където се говори езикът на трубадурите, известен още като окситански, който се говори в Южна Франция чак до Пиренеите. В Италия, в област Пиемонте има 12 долини, където се говори този език. Той не е защитeн, бил е много престижен през Средновековието чрез поезията на трубадурите. Още като младеж се интересувах от този език и култура и неведнъж покрай историите на трубадурите съм се сблъсквал с тези на катарите, свързани с историята на Южна Франция. Когато бях в България за реализирането на телевизионни серии, се запознах с много учени. Тогава открих, че катарите спадат към обществото на българските богомили“, допълва Вала, запитан откъде идва идеята да заснеме филм за богомилите.

„Избрах „Богре - голямата европейска ерес” за заглавие на филма, защото това е била наистина голямата европейска ерес, развила се на територията на Балканите от България, в Северна и Централна Италия, Южна Франция, която се нарича и Окситания. Засяга също Босна, Фландрия, както и част от Германия. Едно движение през Средновековието с много широко разпространение като църковна алтернатива на  Римокатолическата църква или на Източноправославната в Константинопол“, пояснява още режисьорът. 

Да се прави филм за катарите и богомилите е изключително трудно, защото един филм е съставен от изображения, не само от думи, признава Фредо Вала.

„Богомилите и катарите не са имали църкви, култови места, не са оставили стенописи или скулптури. Според тях, църквата на Бога е общността, която се събира на едно място, като например в нечии дом или друго помещение или навън сред природата. Ето защо реших да отида на местата, където българските богомили и западноевропейските катари са видели с очите си. Така и аз с очите си и с окото на камерата гледах местата, където те са живели. Бях в Преслав, където Презвитер Козма е написал вероятно своя трактат от десети век срещу богомилите. Бях във Велико Търново, където цар Борил пред голям църковен събор отправил анатеми срещу тях. Бях и в Рилския манастир, а след това в центъра за проучвания „Дуйчев”. Там с Аксиния Джурова прегледахме антични кодове, принадлежащи на манастирските библиотеки, кодове, чрез които монасите да разпознават еретиците. Бе уникално като преживяване дори само да се гледат тези книги и кодове от 12-и 13-и и 14-и век. Бих казал, че моят избор бе да бъда не само режисьор, но и исторически изследовател, човек,  който се движи в онези пространства, из онези места в търсене на следа, която не се вижда, защото не е изображение, а е само въображение.“

Според Фредо Вала историческият момент, отразен във филма „Богре”, се вписва в настоящата европейска действителност.

„Като си помислим само как през Средновековието една идея за вяра в Бога емигрира от България към Запада, разпространява се в Италия, Босна, Франция, във Фландрия и Германия. Европа е в това, а не в трактатите и в междудържавните договори. Европа е една идея, духовна или друг вид идея, която мигрира в това голямо териториално пространство, което наричаме Европа, и пуска корени из него. Това е смисълът на Европа. Средновековието не е било тъмно и мрачно, както много от нас са учили от учебниците в училище. Имало е идеи и тези идеи са пътували, но не с автомобили или дигитално. Пътували са пеша, на кон, с карети, с керваните и търговията. Пътували са и как само са пътували!“

Разпространението на филма на Фредо Вала е в ръцете на английска агенция, която го предлага на различни телевизии в Италия, Франция, Канада, Полша.

„За съжаление, заради пандемията в Италия кината са затворени. Чакаме те да отворят отново врати, за да започнат вече договорените прожекции на филма в различни италиански градове, както във Франция през лятото и есента. Аз съм много доволен от международния дебют на „Бугре” в България на фестивала в София, защото се представя официално. Той бе готов преди месеци, но заради пандемията не можеше да бъде показан. Сега филмът се представя официално там, където е родено богомилството. Струва ми се, че така се затваря един кръг, който е много хубав. За мен е като значим начален сигнал за неговия път към Запада от Балканите, откъдето е тръгнала идеята на богомилите, разпространила се на запад, приемайки различни имена, но оставайки дълбоко свързана с България чрез наименованието „бугре”.

Звуковият файл на интервюто тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.” 

Съмърсет Моъм, английски писател, роден на 25 януари преди 148 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател