ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Пол Елюар, поет, (1885 - 1952)

Произход: Франция, средна класа

Образование: Прекъсва образованието си заради заболяване от туберкулоза и Първата световна война

Интереси: литература, поезия, философия

Постижения: Един от основателите на френския сюрреализъм

-------

"Слоновете са заразни". Чий блестящ мозък роди това? Приписва се на Пол Елюар, но той само го цитира в книгата от 1925 г. "152 припомнени притчи".

"Който спи с папата, трябва да има дълги крака" - и това е от бисерите, които са радост за сюрреалистите. "Никой не плува в гората", а също: "Не можеш да превърнеш парфюмите в цветя".

Как да не сетиш за Лао Дзъ или за Стария Питер Брьогел, който през 16 век изпревари сюрреализма с 4 века. Да, слоновете наистина са заразни.

Терминът "сюрреализъм" се появява през 1903 г. в пиеса на Аполинер, но истинският му предтеча е Алфред Жари. Ужасите на Първата световна война придават легитимност на стремежа за неконвенционално изкуство. Бунтът започва с Тристан Тцара и дадаизма. Всичко е Дада, а какво е Дада - не се знае.

В Париж Бретон и Арагон пропагандират автоматичното писане. Там се събират все повече тревожни умове и през 1924 г. идва откровението - "Манифест на сюрреализма".

"Крехкият дъжд държи керемидите

в равновесие. Балерината

никога няма да се научи

да се лее и да скача

като дъжд".

С поезия като в "Изкуството на танца", прекрасна миниатюра на Пол Елюар, той е централна фигура за сюрреализма и един от най-великите френски поети, независимо от тежката сянка на комунистическите му страсти после.

Йожен Емил Пол Гриндел е роден през 1895 г. в Париж. Баща му се замогва с недвижими имоти. Самият Йожен не е добър ученик, има туберкулоза, а на 16 се лекува в Давос. Там среща Елена Дякова, кльощаво и грозновато, но умно и амбициозно руско момиче.

Той признава, че иска да бъде поет, а тя му става критик и муза. Той я нарича Гала, тя него Пол, защото смята, че всеки французин трябва да се казва така. Също така добавя и майчината му фамилия - Елюар.

През 1914 г. двамата се разделят, но се заклеват да не се разделят. През Първата световна война Пол е санитар. Той преживява ужаси и сам е обгазен.

Гала принуждава техните да я пратят да учи в Париж. Когато майката на Пол вижда бъдещата си снаха, възкликва: "Ама тя прилича на мишка". Все пак двамата се женят през 1918 г. и имат дъщеря - Сесил.

От фронта Елюар си идва с две стихосбирки и се запознава с Бретон и Арагон. Те не искат да са добри граждани, мразят стремежа за пари, буржоазния морал, политиците, властта и най-анархистично отхвърлят ограниченията. Пол и Гала живеят според тези принципи. Любовта им не означава, че се ограничават в секса. Напротив, лудуват с когото им падне. През 1921 г. срещат Макс Ернст - и тримата заживяват заедно в къща, по чиито стени Ернст рисува. Малката Сесил се радва на патето над леглото си, но е ужасена от голото тяло на майка си с извадени вътрешности от всекидневната.

"Не си спомням да съм го намирала за странно" - казва тя по-късно.

Постепенно обаче се трупат напрежения. Елюар все по-често оставя другите сами и се дави в алкохол. През 1924 г. излиза за кибрит, но обикаля половината свят по море. Мислят го за мъртъв, докато след 7 месеца не идва писмо.

Всички хукват след него. Самата Гала си прибира Пол от Сайгон, а Макс се запилява из Камбоджа.

Тройката все пак се разпада, а Елюар продължава да пише за музата си:

"Тя стои на клепачите ми,

а косата ѝ е в косата ми.

Има цвета на окото ми,

има тялото на ръката ми.

В моята сянка тя е потънала

като камък в небето.

Тя никога няма да затвори очите си

и не ме оставя да спя.

Сънищата ѝ в яркия ден

изпаряват слънцата,

а мен карат да се смея да плача и да се смея,

да говоря когато нямам нищо да кажа."

През 1927 г. част от лудите сюрреалисти, включително Елюар, се записват комунисти, а ние и досега се мъчим с въпроса кое е първичното - дали връзката с комунизма убива таланта му, или пресъхването на таланта го води към плакатната поезия и възхвалата на Сталин.

Да, през 1933 г. поетът твърди, че СССР е "център за износ на кретенизъм по света" и е изключен от ФКП. През Втората световна война, обаче възстановява членството, а до смъртта си през 1952 г. е сред "полезните идиоти:, които рекламират тоталитарния комунизъм.

Направо да не повярва човек, че е същият Пол Елюар, който написа "Добър ден, тъга" или знаменитото "Обичам те":

"Обичам те за всичките жени, които не познавам.

Обичам те за всички времена, в които аз не съм живял.

За мириса на чистия простор и за дъха на хляба топъл.

И за топящия се сняг, за първите цветя напролет.

За животинките, които от хората не се изобщо плашат.

Обичам те, за да обичам.

Обичам те за всичките жени, които не обичам".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 146 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма“

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек