ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Алберт Швайцер (1875 – 1965)

Произход: Елзас, семейство на лутерански пастор

Образование: Философия, теология, пиано и контрапункт в Страсбург, Берлин и Париж, медицина в Страсбург

Постижения: Прочут органист и европейски експерт по конструкция на органа, създател на „Баховото общество“ в Париж, издава пълните съчинения на Бах, професор в Богословския колеж „Св. Тома“ в Страсбург, изследовател на личността на Исус Христос, развива т.нар. „Филисофия на живота“, създава благотворителна болница в Ламбарене, Африка

Награди: Нобелова награда за мир – 1952 г.

-------

Философ, теолог, писател, музикант, лекар, борец за мир – Алберт Швайцер е европейски енциклопедист от края на XIX, началото на XX век.

Има Нобел за мир през 1952 г., но това е само маркер за стойността на този човек, фокусирал живота си върху ценността на живота.

Алберт Швайцер е роден през 1875 г. в Кайзерсберг, Елзас. Майчиният му език е елзаски, той се смята за французин, но пише на немски. Чичо е на Жан-Пол Сартр, но има немски паспорт. През Първата световна война пък французите го третират като пленник. Всъщност Швайцер е гражданин на света, поданик на мисълта и жител на доброто.

Градчето Гюнсбах, където семейството се мести, е пример за толерантност - католиците са мнозинство, но с протестантите делят един храм.

От дете Алберт е на всяка служба, но има натрапчиво преживяване – щом органът засвири, вижда лицето на дявола зад една колона. Когато баща му, лутерански пастор, проповядва, дяволът изчезва и после пак се явява. Той е в шок, това продължава с месеци, докато разбира, че дяволът е рошавият органист с козя брадичка, който следи действията на пастора в специално огледало.

Алебрт е умно дете със страхотна памет, има голям талант за музика - негово призвание до живот. „Има два начина за бягство от живота – котките и музиката“ – казва той.

Добър ученик е, но разсеян - училището не е достатъчно трудно. В Страсбург учи философия и теология, плюс пиано и контрапункт. После отива в Сорбоната, където продължава философията с докторантура на тема „Религиозната философия на Кант“.

В Париж среща Аристид Кавалие-Кол, прочут строител на органи. От него учи занаята, става един от най-добрите европейски експерти и допринася да се запази класическата технология за изработка на орган. Швайцер развива и техниката си на свирене с прочутия органист Шарл-Мари Видор, който е впечатлен от интерпретацията му на Бах.

В началото на XX век, вече доктор по философия и магистър по теология, Швайцер е в Страсбург, където заема църковни длъжности и преподава теология.

През 1906 г. издава книгата „В търсене на историческия Исус“, в която развива идеята, че единен образ на „историческия Исус“ няма, той се променя с времето и нагласите на авторите.

„Исус от Назарет, който се яви като Месия, проповядваше етиката на Божието царство, основа небето на земята и умря, за да изкупи греховете на хората, никога не е съществувал – пише Швайцер – Това е фигура, създадена от рационализма, надарена с живот от либерализма и облечена в историческо облекло от съвременната теология“.

През 1931 г. пък, в книгата „Мистицизмът на апостол Павел“, той развива концепцията си за двата вида мистицизъм - примитивен и развит. Разликата е в това дали е достигната или не концепцията за универсалното. Според него развитият мистицизъм може да се проследи още от Озирис, Митра и гръцките мистерии, през индийските богове Брама и Буда, платонизма и стоицизма, до наши дни в ученията на Спиноза, Шопенхауер и Хегел.

Но междувременно животът на самия Швайцер поема в емблематична посока – лечението. Той от дете носи идеята, че да се помага на другите е най-достойното занимание и решава да стане лекар в Африка, където болестите са в изобилие, а лекари няма. За целта записва медицина, а Елена Бреслау, бъдещата му жена, учи за сестра. През 1912 г. двамата се женят и заминават за Френска Гвиана, където със собствени средства основават болница в селцето Ламбарен, проект, който съществува до днес.

Ламбарен е на 200 мили навътре по течението на река Огове, в самото „сърце на мрака“, както Джоузеф Конрад го описва. При едно пътуване по реката Швайцер има силно преживяване. Той отдавна търси формулата, за да обобщи универсалната си етична концепция за човешкото съществуване. Една привечер, докато гледа отдалече как над водата лениво се поклащат гърбовете на хипопотамите, в главата му изплува фразата „Откровение за живот“.

„Етиката не е нищо друго, освен откровение за живот – обяснява той. – Фразата дава основния морален принцип – че доброто се състои в поддържане, подпомагане и усъвършенстване на живота, а злото е в неговото унищожаване, увреждане или препятстване по какъвто и да било начин“.

Звучи просто, естествено и разбираемо, нали? Особено ако някой си Алберт Швайцер вече го е измислил.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 146 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма“

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек