„След атентатите през януари два дни едва смогвах да следя новинарските канали, за да следя случващото се”, разказва френският писател Мишел Уелбек в статията си „След атентатите в Париж – каква демокрация за Франция?”, публикувана преди ден в „Ню Йорк таймс”. След кървавия 13 ноември обаче той почти не включил телевизора, а търсил контакт с хората, които пострадаха при бомбените атаки на „Ислямска държава”.

През януари излезе книгата на Уелбек „Подчинение” и това съвпадна с чудовищния разстрел на редакцията на сатиричното списание „Шарли Ебдо”. В романа си той описва гротесково как Франция е подчинена от исляма. 

В статията си писателят си спомня серията от бомбени атентати във френската столица през 1986 г., извършени от проиранската терористична мрежа на Фуад Али Салех. Уелбек разказва за способността на парижани само след седмица да се върнат към нормалния си живот. „Никаква човешка сила, дори страхът не са по-силни от навиците”, пише той и призовава: „Keep calm and carry on!”.  

Уелбек разсъждава върху политиката на европейските правителства за падане на границите и внушението, че те са старомоден абсурд. Той обвинява френското правителство в неадекватна политика спрямо французите. Според него се е стигнало до безотговорност, чиито резултати днес са очевидни. Основната задача на управляващите е да защитават населението на страната, смята авторът и описва разминаването между гражданите и техните представители в управлението. Колкото до въпроса каква демокрация – отговорът, който той дава, е: пряка демокрация. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Младостта свършва там, където свършва и егоизмът. Зрелостта означава да живееш за другите.“

Херман Хесе, германски писател, поет и художник, роден на 2 юли преди 145 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.