„След атентатите през януари два дни едва смогвах да следя новинарските канали, за да следя случващото се”, разказва френският писател Мишел Уелбек в статията си „След атентатите в Париж – каква демокрация за Франция?”, публикувана преди ден в „Ню Йорк таймс”. След кървавия 13 ноември обаче той почти не включил телевизора, а търсил контакт с хората, които пострадаха при бомбените атаки на „Ислямска държава”.

През януари излезе книгата на Уелбек „Подчинение” и това съвпадна с чудовищния разстрел на редакцията на сатиричното списание „Шарли Ебдо”. В романа си той описва гротесково как Франция е подчинена от исляма. 

В статията си писателят си спомня серията от бомбени атентати във френската столица през 1986 г., извършени от проиранската терористична мрежа на Фуад Али Салех. Уелбек разказва за способността на парижани само след седмица да се върнат към нормалния си живот. „Никаква човешка сила, дори страхът не са по-силни от навиците”, пише той и призовава: „Keep calm and carry on!”.  

Уелбек разсъждава върху политиката на европейските правителства за падане на границите и внушението, че те са старомоден абсурд. Той обвинява френското правителство в неадекватна политика спрямо французите. Според него се е стигнало до безотговорност, чиито резултати днес са очевидни. Основната задача на управляващите е да защитават населението на страната, смята авторът и описва разминаването между гражданите и техните представители в управлението. Колкото до въпроса каква демокрация – отговорът, който той дава, е: пряка демокрация. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.” 

Съмърсет Моъм, английски писател, роден на 25 януари преди 148 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател