Френският писател Жан-Мари Гюстав Ле Клезио заклейми атаката в Ница, която е родният му град, съобщи nytimes.com. В петък, часове след кървавия атентат на Ривиерата, нобеловият лауреат беше гост на Международния панаир на книгата в Лима, Перу. 

„Това, което се случи, е ужасно, лудост, то няма никаква връзка с човечността, напълно варварско и неприемливо е”, каза разстроеният автор. „Трябва да осъдим това насилие. Всички човешки същества трябва да се обединим и да се борим много твърдо срещу него – перуанци, колумбийци, мексиканци, китайци.”

76-годишният Ле Клезио разказа, че една от трите му дъщери живее в Ница и след атентата цяла нощ не е успял да се свърже с нея. За щастие, се оказала невредима. Самият писател прекарва първите си 8 години в родния си град, преди семейството му да се премести в Нигерия, където баща му, който е военен, получава назначение. По-късно завършва филология в Ница. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.