Президентът на германския ПЕН клуб Йозеф Хаслингер изпадна в неловката ситуация да се оправдава публично за мълчанието на организацията, докато в Турция президентът Ердоган се разправя с критиците си. Причината е критиката от носителката на Нобелова награда Елфриде Йелинек (69), която се възмути от пасивността на писателската организация, съобщи derstandard.at

Възмутена от преследването на колеги в Турция, австрийската авторка написа в четвъртък: 

"Не чувам нищо от писателското ни обединение. Вероятно колегите се крият в банските си на някой плаж."

Хаслингер отговори пред Deutschlandradio Kultur, че от три седмици не се занимавал с нищо друго освен с Турция. "С удоволствие бих се скрил в банския си, но не става", каза огорчено той. Международният ПЕН клуб през два-три дни излизал с резолюция за положението в Турция, което ставало все по-трагично. Хаслингер се оправда, че ПЕН клубът нямал средства да влияе на случващото се. Той предупреди, че Европа трябва да е готова и за бежанци от Турция.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

Луиджи Пирандело, италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни преди 154 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.