СЕГА

Големият български поет, преводач и сценарист Валери Петров (1920-2014), роден преди век, си отиде от този свят на днешната дата - 27 август, припомня "Сега". След себе си той остави огромно и безценно поетично наследство за деца и възрастни, както и блестящи преводи на драматургичните творби на Уилям Шекспир и приказките на Джани Родари. Филмите по негови сценарии "На малкия остров", "Слънцето и сянката", "Първи урок", "Един снимачен ден", "Рицар без броня", "Йо-хо-хо" продължават да са обичани и гледани от поколения българи - а последният дори има американски римейк.

Изпод перото на Валери Петров излиза и финалната редакция на един много важен текст – преамбюлът на сега действащата Конституция на Република България, приета от VII Велико Народно събрание, в което той е народен представител.

 

Преамбюл (на френски: préambule, на латински: praeambulus – вървящ напред, предшестващ) в правото се нарича встъпително изложение в нормативен документ, обясняващо неговата цел и философия. Терминът придоби нова актуалност, след като днешните управляващи се захванаха да пишат и приемат нов основен закон, с намерение да дадат рестарт на общественополитическия живот в страната. Проектът им вече е готов, макар главният законотворец Дани Кирилов да подаде оставка вчера.

Но от него отсъства преамбюлът, отразяващ някогашния стремеж за създаване на „демократична, правова и социална държава“. Мнението на мнозина е, че това е просто един абстрактен текст, който не съдържа в себе си структурата на правната норма, а поскоро звучи като прокламация или повеля. Други пък са на обратното мнение – че в него са заложени принципите на конституцията, изразени в синтетичен вид, което му придава правна същност и значение.

Основният закон в някои държави има преамбюл, а в други – не, но конституцията заема най-високото място в йерархията на нормативните актове, за това ѝ се полага такъв. В българското съвременно законодателство има и други нормативни документи с встъпителен текст – Законът за вероизповеданията, действащ от края на 2002 година.

Да звучи разбираемо и човешки, за да стигне до сърцата на хората! За това е настоявал Валери Петров по време на работата му по редакцията на текста преди 30 години, спомнят си и разказват негови колеги народни представители, участвали в събитията.

„Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция“.

Това гласи преамбюлът на сега действащата Конституция, оформен в този вид от Валери Петров. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

Луиджи Пирандело, италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни преди 154 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.