Френският писател Мишел Уелбек атакува всекидневника "Le Monde", че застрашил личната му сигурност, съобщи derstandard.at. 

Поводът са серия от статии във вестника, в които, според автора, се разкривала поверителна лична информация, която затруднявала работата на охраняващите го полицаи. Уелбек живее под охрана, откакто публикува романа си „Подчинение”, в който се разказва как след 7 години Франция се управлява от мюсюлмани. Книгата излезе точно преди атентата в редакцията на „Шарли Ебдо”, а критиката я определи като насочена срещу исляма. 

Миналата седмица "Le Monde" приключи поредицата си за най-известния съвременен френски писател. Според Уелбек журналистката, която ги е написала, е на много ниско ниво и не се е съобразила с нито едно от изискванията за сигурността му. Тя например издала в кой супермаркет и по кое време той си купува храна. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Физическите характеристики на актьорите налагат определени промени. Шон Конъри е висок 190 см. Дъстин Хофман не е.“

Сидни Лъмет , американски режисьор, роден на 25 юни преди 98 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.