БНР

Книгата “Отровите на Кремъл“ показва недоверието, с което много хора по света се отнасят към отравянията, това каза в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ журналистът Татяна Ваксберг, преводач на книгата. Неин автор е Аркадий Ваксберг.

“Отровите на Кремъл” е разказ за индивидуалните политически убийства, извършени от съветските и постсъветските тайни служби в различни страни. С помощта на архивни документи и спомени на очевидци книгата проследява трагичната участ на десетки жертви от епохата на Ленин до тази на Путин. В “Отровите на Кремъл” са събрани всички отравяния, необясними самоубийства и друг тип смърт, който не буди подозрения.

България е 15-тата страна, в която излиза книгата. Тя не е публикувана в Русия.

„Книгата беше предлагана на много издания от автора, но тя не беше приемана. Той е утвърден автор, който работи с най-големите издателства, издал е над 10 книги във Франция. Твърдеше се, че тази тема вече е изчерпана, че каквото има вече да се знае за КГБ, вече сме го научили, а каквото има да се казва за отравянията, това е по-скоро някакъв заговор", разказа Татяна Ваксберг пред БНР. 

Едно издателство се съгласи да я издаде у нас и тя беше вече под печат, когато беше отровен бившият руски разузнавач Александър Литвиненко. Тогава книгата се превърна в бестселър, допълни Ваксберг.

„Първото убийство, за което се смята, че е станало чрез отравяне, се отнася към 1925 година. Следват сталинските години, отравянето на Георги Марков и така до наши дни. Всеки път, когато става дума за отравяне на някой с неизвестно вещество, реакцията на Москва е, че няма нищо за разследване, щом като веществото не е известно - това е тенденция. А в Москва още по времето на Ленин през 1922 година е била създадена експериментална лаборатория, която е произвеждала такива вещества, които да са непознати и които впоследствие се разтварят и не могат да се установят в организма", поясни журналистът.

Във връзка с последния случай на отравяне – на Алексей Навални и разследването какво вещество е използвано, Татяна Ваксберг заяви:

„С голяма тревога следим това, което се случва. Въпросът е как правосъдието ще разследва такива случаи, без да се разполага с оръжието на престъплението.“

Цялото интервю чуйте тук.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

Луиджи Пирандело, италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни преди 154 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.