"Тази книга е за Владимир Путин, но в нея няма да го видите така, както обикновено го виждат на Запад. Не през розови очила.

Знаете ли защо е трудно да запазиш положителното си отношение към него, когато се сблъскаш с реалността в Русия? Защото Путин е продукт на най-мракобесните специални служби, не можа да се изтръгне от тези корени и да спре да се държи като майор от съветското КГБ. Той все още не е оставил на мира своите свободолюбиви сънародници и продължава да потиска гражданските свободи така, както го е правил и в началото на кариерата си.

Тази книга доказва, че не всички в Русия са готови да се примирят с поведението на Путин. Ние не искаме повече да сме роби, макар че това най-много би се харесало на Запада. Ние настояваме да получим правото си на свобода."

Това са първите три абзаца на книгата „Русия на Путин” на руската журналистка Анна Политковская. 

Първото й издание е от 2004 г. и е отпечатано във Великобритания. По-късно книгата е преведена на много езици и публикувана в САЩ, Дания, Финландия, Франция, Германия, Холандия, Италия, Япония, Норвегия, Испания и Швеция. На български излиза през 2007 г., но от години е без тираж. 

От 30 май „Русия на Путин” отново ще се продава в книжарниците с логото на „Бард”.

В книгата си Анна Политковская сваля лицемерната маска на президента Путин, разкрива мафиотски сделките в Русия,  потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията “Норд-Ост” (обезвреждането на чеченските терористи в московския театър Дубровка  със  секретен химичен аген, при който загиват 174 заложници и всички терористи).

Две години след излизането на „Русия на Путин” Анна Политковская е разстреляна пред дома й в Москва на 7 октомври – рождения ден на Путин.  Убийство предизвиква силни реакции в цял свят. Много от версиите сочат, то е поръчано от Кремъл.

Политковская е родена в Ню Йорк през 1958 г., където нейните родители, съветски украинци, са дипломати на ООН. Нейното моминско име е Мазепа. 

ОТКЪС от "Русия на Путин" от Анна Политковская

Гибелта на руската парламентарна демокрация

Декември 2003 - март 2004

Как беше преизбран Путин

Според преброяването през октомври 2002 г. в Русия живеят 145,2 милиона души, което ни прави седмата по брой на население страна в света. Малко под 116 милиона, 79,8 % от населението, се самоопределят като етнически руснаци. Имаме електорат от 109 милиона гласоподаватели.

7 декември 2003-та

Денят на парламентарните избори, денят, в който Путин започна втората си президентска предизборна кампания. Сутринта той се появи пред народите на Русия в избирателната секция. Беше бодър, даже въодушевен и малко нервен. Нещо необичайно, защото по принцип е навъсен. Широко усмихнат, Путин осведоми събралите се, че през нощта любимата му лабрадорка Кони се окучила. "Владимир Владимирович много се тревожеше - изтананика иззад мъжа си госпожа Путина. - Бързаме да се приберем вкъщи" - прибави тя, нетърпелива да се върне при кучката, която безпогрешно избра политическия момент да поднесе този дар на партията Единна Русия.

Същата сутрин в малкия севернокавказки курорт Есентуки погребваха първите тринайсет жертви на терористичен атентат в местен влак. В сутрешния влак, известен като студентски, защото младежите отиват с него на училище.

Когато след гласуването Путин се отправи към журналистите, изглеждаше, че като че ли се кани да изрази съболезнованията си на роднините на загиналите. Навярно дори да се извини, че държавата за пореден път не е успяла да защити своите граждани. Пък той им каза, че бил много щастлив за кутретата на лабрадорката си.

Обадиха ми се едни приятели. "Този път Путин наистина се издъни. Сега вече руският народ за нищо на света няма да гласува за Единна Русия".

Към полунощ обаче, когато започнаха да се получават резултатите, първо от Далечния изток, после от Сибир, Урал и така на запад, много хора се смаяха. Всичките ми продемократични приятели и познати пак се заизреждаха да се обаждат едни на други с думите: "Не може да бъде. Ние гласувахме за Явлински*, въпреки че..." Някои бяха гласували за Хакамада*.

На сутринта нямаше повече съмнения. Русия бе отхвърлила лъжите и арогантността на демократите и безмълвно се беше предала на Путин*. Мнозинството беше гласувало за призрачната партия Единна Русия, единствената точка в чиято политическа програма се свеждаше до подкрепата за настоящия президент. Единна Русия беше сплотила руските бюрократи около знамето си, всички бивши функционери на съветската комунистическа партия и комсомола, работещи в безброй държавни институции, и те организирано отпуснаха огромни суми, за да подпомогнат предизборните й машинации.

Сведенията, които получихме от различни краища на страната, показват как са го направили. Пред избирателна секция в Саратов една жена безплатно раздавала водка зад маса с лозунг, гласящ "Гласувайте за Третяк" - кандидата на Единна Русия. Третяк победил. Депутатите от Думата* от цялата област били пометени от кандидатите на Единна Русия, освен неколцина, преминали в партията малко преди изборите. Предизборната кампания в Саратов била белязана от насилие - неодобрените от Единна Русия кандидати били пребивани от "неизвестни лица" и предпочели да се оттеглят от надпреварата. През прозореца в дома на един от тях, който продължил борбата срещу виден кандидат от Единна Русия, на два пъти хвърляли найлонови торби с части от човешко тяло, нечии уши и сърце. Областната избирателна комисия открила гореща линия за съобщения за нередности по време на кампанията и гласуването, но осемдесет процента от обажданията били просто опити за изнудване на местните комунални услуги. Хората заплашвали, че няма да гласуват, ако течащите им водопроводи или радиатори не бъдат поправени. Това постигнало отлични резултати. Централното отопление и водоснабдяване в Заводски и Ленински район били възстановени. След няколкогодишно чакане много села в Аткарски район най-после се сдобили с електричество и телефони. Това съблазнило хората. Гласували над шейсет процента от електората в града, а в областта - общо петдесет и три процента. Предостатъчно, за да се зачетат изборите.

Наблюдателка на демократите в избирателна секция в Аркадак забелязала, че някои гласуват по два пъти, веднъж в кабинката и втори път, като попълват бюлетина под напътствията на председателя на местната избирателна комисия. Втурнала се да позвъни на горещата линия, но я дръпнали от телефона за косата.

Вячеслав Володин, един от главните функционери на Единна Русия, кандидат в Балаков, спечелил огромна изборна победа с 82,9 %, нещо безпрецедентно за политик, лишен от всякакво обаяние и известен единствено с несвързаните си телевизионни речи в подкрепа на Путин. Той не бил декларирал конкретна политика, за да защити интересите на местните жители. Единна Русия спечелила общо 48,2 % от гласовете в Саратовска област, без да сметне за нужно да публикува или защити програма. Комунистите взели 15,7 %, либералдемократите* (партията на Владимир Жириновски*) - 8,9 %, националистическата партия Родина - 5,7 %. Неловко било само това, че над десет процента от гласовете били подадени за "Никой от горепосочените". Една десета от гласоподавателите отишли в избирателните участъци, изпили водката и пратили кандидатите на майната им.

Според данните на Националната избирателна комисия в Чечения*, територия под пълен военен контрол, са подадени над десет процента повече гласове, отколкото са регистрираните гласоподаватели.

Санкт Петербург защити репутацията си на най-прогресивен и демократично настроен град в Русия. Даже там обаче Единна Русия спечели 31 % от гласовете, а Родина - около 14 %. Демократичният Съюз на десните сили* и партията Яблоко* взеха само по 9 %, комунистите - 8,5 %, либералдемократите - 8 %. Ирина Хакамада, Александър Голов, Игор Артемиев и Григорий Томчин, демократи и либерали, отлично известни в цяла Русия, бяха сполетени от позорно поражение.

Защо? Държавните власти радостно потриват ръце, цъкат с език и твърдят, че "демократите могат да обвиняват само себе си", задето са изгубили връзката си с народа. Властите предполагат, че сега народът е на тяхна страна.

Ето няколко откъса от съчинения, написани от санктпетербургски ученици на тема "Какво е мнението на моите роднини за изборите" и "Изборите за нова Дума ще помогнат ли в работата на президента?":

Нашите се отказаха да гласуват. Те вече нямат вяра на изборите. Изборите няма да помогнат на президента. Всички политици обещават да направят живота по-хубав, но за съжаление... Ще ми се да имаше повече правда...

Изборите са празна работа. Няма значение кого ще изберат в Думата, защото нищо няма да се промени, защото не избираме хора, които ще оправят положението в страната, а крадци. Тези избори не ще помогнат никому - нито на президента, нито на обикновените хора.

Нашето правителство е просто смешно. Ще ми се хората да не бяха толкова луди за пари, в правителството да имаше поне някакви следи от морални принципи, да мамеха народа колкото може по-малко. Правителството е слуга на народа. Ние го избираме, а не обратното. Честно казано, не знам защо ни възложиха да напишем това съчинение. Само ни прекъсват уроците. Правителството и без това няма да го прочете.

Моите родители изобщо не се интересуват от изборите. Всички закони, гласувани от Думата, са безсмислени и не постигат нищо полезно за народа. Щом всичко това не е за народа, за кого е тогава?

Дали изборите ще помогнат? Интересен въпрос. Ще трябва да почакаме, за да узнаем. Най-вероятно изобщо няма да помогнат. Аз не съм политик, нямам нужното за това образование, обаче главното е, че трябва да се преборим с корупцията. Защото докато в държавните институции на нашата страна има бандити, животът няма да се подобри. Знаете ли какво става сега в армията? Безкрайни издевателства. В миналото народът е казвал, че казармата прави от момчетата мъже, но сега тя ги прави инвалиди. Баща ми е категоричен, че няма да пусне сина си в такава казарма. "Синът ми да излезе от казармата осакатен или още по-страшно, да загине в някоя канавка в Чечения, за да може някой да заграби властта над тази република?" Докато е на власт сегашното правителство, не виждам изход от това положение. Няма да му благодаря за нещастното си детство.

Звучи като размисли на старци, а не на бъдещи граждани на Нова Русия. Това е истинската цена на политическия цинизъм - да те отхвърли младото поколение.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.