ОЛГА СОЛОНАР, DW

Танцьорка, куртизанка, шпионка - така най-кратко можем да опишем легендарната „фатална жена“ Мата Хари. В Париж от началото на 20 век тя възпалява мозъците на мъжете със своите екзотични танци. И именно поради това нейно умение в началото на Първата световна война германците я рекрутират за своя шпионка. По-късно Мата Хари се опитва да стане двойна агентка и да работи за френския шпионаж, но този опит се проваля. Френският съд я признава за виновна и на 25 юли 1917 година я осъжда на смърт. Няколко месеца по-късно Мата Хари е разстреляна.

Митове и факти

Личността на Мата Хари е обвеяна в загадъчност още от самото начало. Тя самата си измисля такава биография, която ѝ позволява да възбужда умовете със своята уж дълбока посветеност в тайнството на източните танци. Легендата „Мата Хари“ доизмислят и редица нейни съвременници. А разпространеното схващане, че тя е била една от най-успешните шпионки на всички времена, изобщо не отговаря на историческата истина.

Но коя всъщност е Мата Хари? За себе си тя разказва, че била родена в Индия, баща ѝ бил брамин, а майка ѝ - танцьорка. Била израснала и възпитавана сред храмовите жрици, които я въвели в тайнствата на танца и най-вече на любовта. Но всичко това са измишльотини. Колкото и да е заплетена историята на Мата Хари, има поне няколко факта, които можем да смятаме за сигурни. Жената е родена в Нидерландия през 1876 година, а истинското ѝ име е Маргарета Гертруда Зеле. Още много млада се омъжила за офицер от колониалните войски и заминала с него за островите Ява и Суматра.

Бракът обаче бързо се разпаднал и бъдещата легендарна шпионка останала без пари. Така започнала кариерата й на танцьорка, която я извела до невиждани успехи. Младата жена с екзотичното сценично име „Мата Хари“, което може да се преведе като „окото на зората“ или „слънце“, пленявала мъжете в публиката със своите танци, в чийто край тя обикновено оставала полугола. Дори за Париж като „столица на разврата“ това било истинска сензация. Така Мата Хари станала звезда.

Екзотичният живот на Мата Хари и трагичната й кончина залягат в основата на безброй книги, театрални пиеси, мюзикъли и филми. Първото кинопроизведение за нея се появява само три години след разстрела ѝ, а по-късно в нейната роля се превъплъщават такива звезди като Грета Гарбо и Жана Моро.

През 2017 година в Германия беше излъчен документалният сериал „Мата Хари - танц със смъртта“, който за пръв път прави опит за историческа реконструкция на събитията от 1916-1917 година, използвайки непубликувани до момента документи. Но авторите на сериала не откриват нищо ново и сензационно - тяхното разследване само потвърждава мнението, че танцьорката не е била кой знае каква шпионка и всъщност не е издала нито една голяма военна тайна. Същото показаха и документите на британското разузнаване, разсекретени през 1999 година.

Когато я вербува германското разузнаване, Мата Хари е на 39 години. Тя знае, че скоро ще трябва да слезе от сцената и си търси нов източник на доходи. Очевидно възможността да припечелва от шпионаж й се вижда привлекателна, но мнението на германските началници от самото начало не е розово: те смятат Мата Хари за не особено благонадеждна и прекалено разточителна. А когато разбират, че се опитва да играе двойни игри, германците решават да я предадат на французите. С тази цел германското разузнаване изпраща до германски дипломат в Мадрид едно писмо, където става дума за шпионката Мата Хари под кодовото име "Н21". Германците знаят, че врагът ще отвори и разшифрова писмото. Целта е да изпратят френското контраразузнаване за зелен хайвер: да му пробутат една второстепенна агентка и така да прикрият важните си източници.

"Обичам офицерите, винаги съм ги обичала"

В хода на следствието Мата Хари не посочва нито едно име и не дава никаква информация за контактите си с германците. А и няма какво толкова да издаде. Въпреки това французите я обявяват за зловеща шпионка, виновна за смъртта на хиляди френски войници. Може би го правят просто с пропагандни цели, за да отклонят общественото внимание, но тъкмо това заляга в дъното на легендата за уникално успешната шпионка Мата Хари.

„Обичам офицерите, винаги съм ги обичала“, казва по време на процеса легендарната танцьорка. И добавя: „Винаги ще предпочета да бъда любовница на беден офицер, отколкото на богат банкер“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 146 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма“

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек