НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Това е една безразсъдна книга. Една ужасна книга. Една абсурдна книга. Една потресаваща книга.

Безразсъдна книга е, защото със съдържанието й авторът е поел колосален риск.

Ужасна книга е, защото всеки трезво мислещ човек ще си каже, че ако 10% само от написаното в нея е вярно, то ние живеем в държава, в която се случват ужасни неща.

Абсурдна книга е, защото написаното в нея се отнася до държава-членка на ЕС и НАТО, с претенции да е демократична, да има закони и три поне привидно различни и поне на теория конкуриращи се власти, нелошо образован народ, сравнително нормално социално съзнание, донякъде цивилизовани обществени нрави.

Потресаваща е, защото всеки, който я прочете с разум, сърце, честност и съвест, не може да не остане потресен.

Аз си мисля, че независимо как се отнасяме към автора като личност; независимо какво ни е мнението за достоверността на написаното в тази книга; независимо какви са ни политическите пристрастия; независимо каква е нашата оценка за Прехода и последната трет(ин)а от него, ние, всеки един от нас, трябва да прочетем книгата на Огнян Стефанов!

Не бива да се появи у нас подобна книга, а ние да не знаем за нейното съществуване; или да имаме предубедено мнение за нея, което ни кара да отвърнем очи и я подминем; или да ни се свиди времето за нейното прочитане, защото, виждате ли, имаме други задачи и главното е да се критикува политиката, да се протестира, да се търсят конспиративни сценарии, да се смята, че нищо не може да се направи; или просто да мълчим за нея, сякаш наистина я няма... Впрочем, аз не съм чул и чел някой от действащите политици от партиите на протеста, да е дал знак, че е разбрал за съществуването на тази книга, камо ли пък да я е разлистил, какво ли остава да се е зачел из страниците й, да не говорим - да я е прочел и да се е замислил над написаното в нея.

Ето това си казах, когато приключих с четенето на книгата на Огнян Стефанов.

Приключих с четенето на тази книга, но не мога да приключа с мисленето над прочетеното.

Колкото и да съм наблюдавал някои процеси у нас по-отблизо и по-отдалеч; колкото и да знам за българската действителност; колкото и да имам собствено мнение за тази действителност; колкото и да подозирам, че не знам още много неща за нея, аз продължавам да не вярвам на очите си, че у нас днес може да се появи такава книга.

Защото тя е безразсъдна, ужасна, абсурдна и потресаваща.

Дори заради това, че авторът се е осмелил да я напише и е дръзнал да я издаде, тя си заслужава да бъде прочетена.

Като малък и напълно безопасен личен жест в негова подкрепа.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

Луиджи Пирандело, италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни преди 154 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.