ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Името на поета, белетриста и дипломата Дуилиу Замфиреску (1858 – 1922) е почти непознато у нас и тази книга е първата ни среща с него. В богатата литературна история на северната ни съседка той е известен като даровит поет класицист, повлиян и от френската и италианската лирика от XIX век (Алфред дьо Мюсе и Джозуе Кардучи), а също и от класиците (Михай Еминеску и Василе Александри), но преди всичко като един от родоначалниците на румънския реалистичен роман. Известната трилогия на Дуилиу Замфиреску, (издание на „Авангардпринт”), състояща се от трите неголеми романа: „ Живот на село” (1895), „Танасе Скатиу” (1986) и „На война” (1898). С нея авторът се утвърждава като „бащата на румънския семеен роман- хроника”, който по-късно, в периода между двете световни войни – време на разцвет на румънската култура и литература – ще достигне  своя апогей в творчеството на добре познатите и у нас класици Ливиу Ребряну и Михаил Садовяну.  

Първата част е „лирична, пасторална поема за селския живот”, е изобразена една истинска социална хармония, напомняща ни прелестните романи на Тургенев. Вторият роман проследява преломното време, свързано с появата на новобогаташите – част от тях и политици, безскрупулни, продажни и жадни за власт, предшественици на тези, които и днес владеят Румъния, и България. Третата част е особено интересна за нас, тъй като представя румънското участие в Освобождението на България от турско робство. 

Това е първото художествено пресътворяване на събитието и първи военен роман в литературата на Румъния. Малцина българи знаят, че освен руски войни за свободата на България са се сражавали близо 24 000 румънци.  При особено тежките и драматични боеве край Плевен и Гривица са изгубили живота си над 4000, а ранените са били повече от 3000... И това бурно време всъщност е и фонът на историите на главните герои, като фикцията тук се преплита с някои автентични, документални моменти. В третата част са „развързани” любовните и сюжетните възли, завързани в началото на хрониката. 

Една увлекателна проза от балзаковски тип. Дуилиу Замфиреску е следвал модела на великия французин, но се е считал по-скоро за ученик на граф Лев Толстой, който е бил неговия кумир. А Наташа Ростова от „Война и мир” е била модел при изграждането на женските образи тук: Саша, Тинка, Ана, Наталия... 

Вярвал е, че един истински романист не бива да бъде равнодушен пред събитията от неговото време, че трябва да ги отразява обективно, „с цялата им голота и безсрамие”. Целта на писателят, който създава романи, пише той през 1889 година на водещия тогава румънски критик Титу  Майореску е: „...да създава илюзия, при това най-интензивна, за реалността на живота... Да имаш въображението на Александър Дюма- баща и  съвършения стил на Гюстав Флобер съвсем не е достатъчно, за да напишеш един съвременен, модерен роман, за това са нужни и ред други неща, но на първо място способността  да съумееш да кажеш в подходящия момент истината и нужното, главното...” 

Според Дуилиу Замфиреску изкуството не бива да репродуцира действителността, а да създава само илюзията, представата за нея, сътворявайки нещо подобно на реалността, което, разбира се, не е в противоречие с нея...

На корицата е използвана картина от класика на румънската живопис Николае Григореску

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.