БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Преди да гледам този филм, една от приятните изненади на годината, изчетох всичко, което можеше да ми бъде от полза, за да осмисля поведението, житейската философия и манталитета на главния му герой – Майер Лански (1902 – 1983).

Както и предположих, се оказа евреин, родом от Беларус, емигрирал в САЩ, попаднал в подходящото време на точните хора и създал престъпна империя -синдикат, с която всички са се съобразявали.

За разлика от повечето си събратя има необикновено щастлива съдба – никога не попада в затвор, дори за неплатени данъци като Ал Капоне и не е убит за лош мениджмънт като Бъгси Сийгъл.За сметка на това, когато е необходим на управниците е търсен – да разкрие например шпионската нацистка мрежа в Ню Йорк, заплашваща САЩ с бъдеща инвазия или да подпомогне парично раждащата се държава Израел, но след това е винаги обявяван за обществен враг – премиерката Голда Меир му отнема израелския паспорт и в един момент се оказва човек без родина, а в края на живота си е преследван за укритите от него митични богатства…

Умира на преклонните 81 години в Маями, без агентите на ФБР да се докопат до наследството му от 300 милиона долара, което го прави един от най-богатите и влиятелни хора в света.

Филмът на сценарист – режисьора Ейтън Рокауей е амбициозно замислен и осъществен, реализиран прецизно и обективно, и е едновременно биография и типичен криминално – гангстерски опус, внимателно държащ сметка за традициите от „Кръстникът“(1972 – 1990) на Копола, през „Имало едно време в Америка“ (1984) на Серджо Леоне, до „Бъгси“ (1991) на Бари Лревинсъни най-вече „Ирландецът“(2019) на Мартин Скорсезе.

Всъщност той е най-близо като естетика и внушение до „Ирландецът“ с амбицията на пишещия журналист Дейвид Стоун – Сам Уортингтън не само да създаде успешна книга, но и да разкрие мистерията Лански, като необходимата добавка е, че Стоун е изцяло измислен образ, заел мястото на истинския изследовател Робърт Рокауей, чиято книга за лидерите на организираната престъпност „Но той беше добър с майка си: Животът и престъпленията на еврейските гангстери“(2000) е много популярна.

Стоун все пак написва творбата на живота си, но и по време на общуването си с възрастния гангстер попива и доста от неговите житейски максими и уроци, разбирайки, че Лански действително винаги е искал да контролира всичко около себе си, без самия живот, изживян от него така както е смятал за добре.

Ценното във филма е, че Стоун е амбициозен, но и обременен със своите семейни неприятности, стремящ се да бъде точен и неутрален анализатор на събитията, а сам впримчен в тях, след намесата на агентите на ФБР.

Той се принуждава да им сътрудничи, тъй като е притиснат до стената, предавайки боса, от когото зависи бъдещето му на писател.

Разбира се, според законите на жанра – Лански му прощава, допускайки го максимално близо до себе си и своя интимен свят, след като е дал заповед да се ликвидира в Швейцария ковчежника му Розенщайн, спасявайки за последен път парите си от лапите на държавната власт.

Както в „Ирландецът“ станахме свидетели на върховата изява на ветерана Джо Пеши като Ръсел Буфалино, така и в „Лански“ се наслаждаваме на поредната конгениална роля на 82-годишния Харви Кайтел.

Проследих внимателно присъствието му в двучасовата лента – неподражаем перфекционизъм, безупречен стил и  гениална простота на изразните средства, на каквато са способни само големите киномайстори!

Неговият Лански е симпатичен старец, описващ със замах, но искрено, своя живот на магнат на казина и хотели и гангстерски бос, предал на смъртна вендета любимия си Бъгси Сийгъл, който знае как да привлече вниманието на журналиста, какво да говори и кое да премълчи, да бъде съпричастен с проблемите му, да му прости грешките, да го допусне възможно най-близо до собствената си трагедия, свързана с парализирания му син, за да заяви накрая – „Гангстер? Ангел с мръсно лице“ и да заключи – „Мисля, че приключихме, Дейвид. Заминавайте си в къщи, при семейството.“

Познавам творческото развитие на Кайтел от времето на първите му стъпки в „Кой чука на вратата ми?“ (1967) на Скорсезе, но смело мога да посоча, че интерпретацията му на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В интерес на истината ще отбележа, че филмът на Рокауей не е изпълнен с престрелки, убийства и кървави мелета – не че ги няма – особено в първата му част, тъй като желанието на постановчика е било да разкрие сблъсъка и колаборацията на два толкова различни типажа и характера, които се оказват и любопитни, и интересни за следене, анализ и осмисляне.

В добавка се наслаждаваме и на стабилното присъствие на два интересни женски образа – Морийн Дъфи на Минка Кели и Ан Лански на Анна София Роб.

Така при рекапитулацията се оказва, че „Лански“ на Ейтън Рокауей е един стойностен, изпипан и въздействащ филм, който няма амбициите да е новият „Кръстник“, но все пак полага необходимите усилия за обновяването и освежаването на жанра.

А това не е никак малко, нали?

 

„Лански“, 2021, 119 мин., сц. и реж.ЕйтънРокауей, дистрибуция „Вертикал Ентъртайнмънт“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.