БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Гледах „Плачещият мъж“ , лебедовата песен на великия Клинт Истууд, и както се казва, не мога да мълча. Ще отбележа предварително за феновете на поредицата „Мръсният Хари“ (1971 -1989) да го пропуснат, за да си спестят безсмисленото разочарование.

„Плачещият мъж“ е съвсем друга опера. От най-висока класа.

Ако трябва да дам пример – това е Верди и Пучини на киното, събрани в едно.

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.

Направен по романа на Н.Ричард Наш, в колаборация с продуцента Албърт Руди, подписал се под класики като „Кръстникът“ (1972  - 1992), „Рали Кенънбойл 2“ (1984) и „Момиче за милиони“ (2004), филмът е върховна наслада за сетивата, образец на изискано артистично кино, на неповторима актьорска и режисьорска интерпретация.

„Плачещият мъж“ е блестящ пример за модерна класика, а Истууд има немалко такива – от „Бледият ездач“ (1985), „Птицата“ (1988), „Непростимо“(1992), през Мостовете на Медисън“ (1995),  до „Мистичната река“ (2003), „Момиче за милиони“ (2004) и „Американски снайперист“ (2014) и за това как простотата на изразните средства – музика – Марк Манчина, операторска работа – Бен Дейвис, драматургия – Ник Шенк и Н. Ричард Наш и режисурата на самия Истууд работят за създаването – естествено и непосредствено -  на шедьовър, с който великият Клинт иска да бъде запомнен от многобройните си почитатели по света.

Аз лично се учудвам на неговата креативност и продуктивност, удивявам се как на 91 години той може да режисира и продуцира, да изпълнява главна роля в нелек филм, да язди диви коне, да лекува кози и кучета, да кара като Шумахер, да готви и поправя стари бракми, преживявайки и автомобилна катастрофа и да ни поднесе прекрасен филм – метафора за отминаващия живот и затова колко е важно дори и на стари години да запазиш своето достойнство, да  отстояваш истината, да бъдеш коректен с близките  и партньорите си.

За да бъдеш възмезден от съдбата с любовта на всеотдайната Марта – Наталия Травен.

Всъщност „Плачещият мъж“ е и филм за възмъжаването , за пътя, за трудното откриване и отстояване на правдата, за това как една частна поръчка от 1980 г., приета от ментора Хауард Полк – Дуайт  - Йоакам – за връщането на сина му Рафо – Едуардо Минет от Мексико сити и от лапите на алчната му и властна майка – сеньора Рейес – Ана Рей, преобръща живота и съдбата на един тийнейджър и на един уморен старец, бивша родео звезда,които преоткриват света и живота, поемайки всеки по своя път и цел…

Не мога да опиша възхищението си от брилянтната работа на Истууд като Майк Майло, навлякъл симпатично пончо, с което напомня първата си знаменита роля в „За шепа долари“ (1964) на Серджо Леоне.

Ще посоча, че тя е пример на високо актьорско достижение, на онова привлекателно съвършенство, което се постига след 7 десетилетия упорит труд в киното.

„Плачещият мъж“ е топъл, нежен и чувствен филм. Ще ви разнежи със сигурност, а има и сцени – особено в къщата на Марта, където фокусът  е създаденият от нея уют, които ще ви накарат дори да се разплачете.

Аз лично не се срамувах от сълзите си, знаейки че те не са плод на спекулативни хватки, а на блестящото умение на голям кинематографист, продължаващ да ни поднася незабравими изненади до края на живота си.

Гледал съм последните филми на доста от филмовите титани – Джон Хюстън, Франк Капра, Джон Форд, Чаплин, Винсент Минели, Хауард Хокс, Фред Зинеман…

Ще посоча с гордост, че Клинт Истууд не само не им отстъпва, но напротив – създал е великолепен опус, с който спокойно може да каже сбогом на Седмото изкуство.

Дълбок поклон за стореното, мистър Истууд.

И с  благодарност за поднесените празници през всичките тези години!

 

„Плачещият мъж“, 2021, 104 мин.,„Уорнърбрадърс“, „Нетфликс“, „Малпасо“,продуцент и постановчик Клинт Истууд, сц.Ник Шенк и Н. Ричард Наш по едноименния му роман

P. S. Необяснимо защо филмът носи в превод дългото и скучно заглавие „Какво означава да си добър човек“. Аз предпочитам коректната интерпретация на оригинала.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 146 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма“

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек