БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Когато писах ревюто за „Последният дуел“ си пожелах следващия филм на Ридли Скот да не ме разочарова.

Изгледах „Домът на Гучи“ със смесени чувства.

Както и очаквах визуално е безупречно направен, най-вече заради майсторството на оператора Дариуш Волски и дизайнера Артър Макс, но стигайки до сценария и интерпретацията на семейната драма на модната империя „Гучи“ бързо дадох заден ход.

Не оспорвам версията на сценаристите Беки Джонстън, Роберто Бентивеня и Сара Гей Фордън – те са сметнали, че трябва да бъдат обективни и безпристрастни хроникьори, надничайки зад завесата на едно от най-прочутите семейства в света, за да ни разкажат поредната мръсна приказка тип „Богатите също плачат“ в интервала 1972 – 1997 година.

Проблемът е по-скоро при продуцент режисьора Ридли Скот.

Признавам си, че от него очаквах по-голяма креативност и дързост при интерпретацията на сюжета, не да бъде само мек и обективен регистратор на събитията, които иначе разказва с увлечение и желание, въпреки че си личи, че филмът е сниман бързо, за да хване сезона на наградите от късната есен и зимата.

Подобна крамолна фамилна сага предполага друг подход – сатиричен - тип „Рим на аристократите“(1971) на Карло Лидзани или критично саркастичен, какъвто ни предложиха на времето Лукино Висконти със „Семеен портрет в интериор“ (1974) и Франсис Копола с трилогията „Кръстникът“ (1972 – 1990).

Защо Ридли Скот се крие зад обективното представяне на фактите, без да заеме по-изобличителна позиция, каквато например демонстрира във „Всичките пари на света“ (2017), е въпрос с повишена трудност, на който не мога да намеря адекватен отговор.

Освен всичко друго неговата версия изтиква на преден план не безличния и мекушав Маурицио Гучи на Адам Драйвър, а напористата и амбициозна дама от простолюдието Патриция Реджани на Лейди Гага – Стефани Джерманотта, която всъщност иска да командва парада, бранейки своите и на семейството си интереси.

Въпреки че е натъпкан със звезди, „Домът на Гучи“ се помни най-вече заради изявите на Лейди Гага, която играе темпераментно и страстно с кофти италиански акцент, правейки все пак роля за „Оскар“ и Джарет Лето,неузнаваем и много правдив като Паоло Гучи.

Адам Драйвър изтърва златен шанс, за да открадне шоуто за себе си с определено невзрачно излъчване, но явно следвайки стриктно режисьорските указания, Джеръми Айрънс прилича на зловещ сфинкс като Родолфо Гучи, Ал Пачино - все още на висота ,е вече прекалено стар и грохнал, за да пуска в действие старите си артистични фокуси от времето на „Кръстникът 3“ (1990), Флорънс Андрюс като Джени Гучи просто няма достатъчно екранно време, за да разгърне потенциала си, а дори СелмаХайек като гадателката Пина Ауриема е бледо копие на латино стръвница…

Иначе, както и следва да се очаква „Домът на Гучи“ достоверно пресъздава епохата, звучат хитове на Дона Самър, когато става дума за ерата на диското от края на 70-те години, както и Ани Ленъкс и Дейвид Бауи  - от 80-те години на миналия век, а за ефектно отражение на драмата Скот се е изкушил малко клиширано да ползва фрагменти от арии на титани като Пучини.

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г.

Почтено и предпазливо реализиран опус, който явно е необходим за филмографията на Ридли Скот, но надали ще остави трайни спомени в съзнанието на неговите фенове…

 „Домът на Гучи“, 2021, 158 минути, реж. Ридли Скот, производство BRON studios и MGM

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.” 

Съмърсет Моъм, английски писател, роден на 25 януари преди 148 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател