МИТКО НОВКОВ, Фейсбук

Да представям Джулиан Барнс ми се струва не твърде скромно, да не река нахално: носителят на „Букър“, авторът на „Бодливо свинче“ (нали знаете, че книгата се основава на български случки и излиза най-напред в България през 1992 г.?) е добре познат, че и обичан от публиката. Не познава обаче тя героя на „Мъжът с червеното палто“, лекаря Самюел Поци – приятел на Сара Бернар и още на сума ти забележителни личности от забележителната Бел Епок, когато естетическото е надмогвало социалното, а политическото „тайно и полека“ подготвя края на Красивата епоха.

Срещаме на страниците Юисманс, Оскар Уайлд, скандалната двойка аристократи Монтескьо и Полиняк – скандална, защото са от „обществото на Германт“, както би казал Марсел Пруст, Барбе Д’Орвили и още сума ти изтънчен и особен народ – не, не народ, грешка – сума ти изтънчени и особени индивиди, всеки сам по себе си и за себе си чудноват и автентичен. Заряд на повествованието дава един портрет, нарисуван от големия американски художник Джон Сингър Сърджънт на Самюел Поци (където той е по-скоро в халат, не в палто, но това само между другото).

Барнс с тази книга затвърждава убеждението ми: картините, макар и заковаващи мига, един само миг в пространството и времето (разбира се, за изпълнението им са нужни много-много мигове), съдържат в себе си такива сюжети и истории, които стигат не за един, а за два-три-четири, че може и пет романа. Или есета, любимия ми жанр, каквото на практика е „Мъжът с червеното палто“. Но с блестящ разказ, с великолепни обрисовки, със завладяващи герои. Барнс в тази книга е великолепен, в най-добра форма и всеки, посегнал към книгата, ще установи това безпогрешно. И ще си каже: „О, никак, ама никак не сгреших – напротив, отлично направих, че прочетох тази книга!“ Да, така е, отлично сте направили, няма никакво съмнение.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.” 

Съмърсет Моъм, английски писател, роден на 25 януари преди 148 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател