БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Достатъчно време изчаках да мине след като гледах четвъртата „Матрица“, за да осмисля и възприема нейните послания…

Няма да коментирам култовия статус на трилогията от 1999 – 2003 г., променила ни представите за кинофантастика, нито ще се заигравам със смяната на пола на режисьора Лари, превърнал се в Лана Уашовски.

Изборът си е негов/неин, по-важното е как тя се е справила със свръх очакванията на милионите фенове на поредицата…

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват.

Най-често задаваният въпрос, който и мен ме терзаеше, бе „Защо? Защо след толкова години се рискува с продължение?“

Повече от ясно е, че „Възкресения“ ще си избие парите и ще излезе на печалба -   то не може и да бъде другояче.

Но само пълната каса не би бил стимулатор и за най-големия почитател на финансовите успехи в целулоидния свят…

Има нещо друго, по-важно и съществено.

Лана Уашовски продължава сагата, защото вижда в нея смисъл, търсейки помощ от съсценаристите  Дейвид Мичъл и Александър Хемонд.

Ще кажете – не са измислили кой знае какво, след сблъсъка с машините и матрица в матрицата, сега Нео – Киану Рийвс отново се сблъсква с двата свята – на реалността и фантазията, само че този път попада във видеоигра, която сам е създал и в която трябва да се бори с много опасен противник като Смит или по-точно неговия приемник, изигран с демоничен блясък от Джонатан Гроф. При това, знаейки, че изборът е илюзия, но той е единственият в или извън матрицата…

Направен със замах и вдъхновение,  разпрострян на цели 147 минути, филмът се гледа с интерес и любопитство…

Не оставя никого безразличен.

Свръх очакващите ще мърморят, че специалните ефекти повтарят оригиналните, което не е вярно, че има прекалено много цитати от предните части, че Киану Рийвс - Нео , Кари Ан-Мос – Тринити и Джейда Пинкет – Смит - Ниоба, са вече прекалено стари за ролите си, че Рийвс сякаш е раздвоен и мисли повече за ангажимента си в четвъртия „Джон Уик“ на Чад Стахелски, че Яхя Абдул Матин Втори не е достоен заместник на Лорънс Фишбърн като Морфей…

Харесващите „Възкресения“ ще акцентират на блестящата хореография, с която са заснети баталните сцени, пищната визия на Джон Тол и Даниеле Масачезе, вещата игра на Джонатан Гроф и Кристина Ричи – Гуин де Вер, ще държат да отбележат, че без Мос и Рийвс не би имало никаква „Матрица“, както и ще изтъкнат проникновеното разкриване същността на обърканото и лишено от позитивна цел общество, останало в плен на илюзии, манипулации и напразни надежди…

Скромното ми мнение е, че „Възкресения“ е достоен продължител на трилогията, качествено зрелище, с което Лана Уашовски няма защо да се срамува…

Разбира се, това не е класиката от 1999 г. и не може да бъде, но колко продължения на франчайзи са постигали подобен подвиг?

Дори великият Спилбърг се издъни с „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“през 2008 г., а Лана Уашовски все пак излиза с чест от бойното поле.

След неизбежната почивка, необходима за размисъл, вероятно ще разбере, че повече приключения с Нео, Тринити и Морфей е просто ненужно да измисля и  рискува да снима.

В сферата на фантастиката сигурно ще продължи да работи и развива проекти и се надявам те да са на нивото поне на „Облакът Атлас“ (2012) и „Пътят на Юпитер“ (2015)…

 

„Матрицата: Възкресения“, 2021, 147 минути, съсц. и реж. Лана Уашовски, „Уорнър брадърс“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора