ЕВГЕНИЙ КЪНЕВ, фейсбук

Всичко, което пиша за България е само отпечатък във времето от съветския ботуш, смазал отечеството на 9.9.1944 г.

Използвах свободния понеделник да видя на запис документалния филм по БНТ “Второто освобождение”, който горещо препоръчвам.

Запознат съм с тази част от историята ни, но когато е разказана с документи, през погледа на обикновения човек, с детайли за битието на съветския войник у нас - впечатлението е без преувеличение потресаващо.

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

За какво става дума във филма?

Не става дума само за мащабния грабеж, надхвърлил два пъти дължимите репарации в размер на над милиард щ.д. в днешни пари.

Не става дума само, че сме били излъгани да участваме във войната с близо половин милионна армия и сме дали с ранените над 30 хиляди жертви напразно.

Не става дума само за сервилността и полягането, а не снишаване на нашата делегация в Москва, опитваща се да умилостиви “братушките”, като дори подписва документ, че България е воювала срещу СССР - каквото унизително поведение наблюдаваме и днес.

Не става дума само за терора, убийствата, насилието и мародерството над българския народ, част от който наивно посрещнал окупантите в домовете си като освободители.

Не става дума само, че държавата е платила веднъж участието във войната, втори път тригодишна издръжка и башибозушки грабеж на съветската армия и трети път обезщетения на пострадалите от нейния терор, вкл. за загинали деца и роднини.

Не става дума само за реквизицията, т.е. отнетите храни и имущество за милиарди щ.д. от съветските войски, вкл. присвоени и извозени фабрики, стотици шлепове и  вагони със стока, инвентар, камиони, кораби и др. моторни средства.

Дори не става дума за това, че отново, както и при първото “Освобождение” - навсякъде по исторически документи то се нарича окупация, която за комунистическата пропаганда става Освобождение.

А за факта - с каквито дума завърша филмът - че след тази окупация, продължила над две години след края на войната - вече се сменя самата представа на българите за смисъла на понятията, за смисъла на живота: 

- свободата вече не е свобода; 

- трудът вече не е труд;

- миналото също вече е друго минало.

А достойнството е безследно изчезнало.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.