ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Цели 33 години от живота си Никола Василев отдаде на първата ни оперна сцена. Напусна я преждевременно, но остави следа. Беше сред най-добрите белкантови певци, които носеха големия, класическия оперен репертоар. Пееше често по два-три пъти на седмица, при това все главни и трудни роли. Превъзхождаше някои от своите колеги с по-голяма известност и звания, беше скромен, един от стълбовете на силната трупа от 60-те до края на 80-те години.

Роден е на 24 февруари 1933 година под артистичния знак на Рибите в София в голямо семейство, в което е осмото дете. От малък започва да учи пиано и акордеон. Мечтае да стане хоров диригент. При пътен инцидент наранява едната си ръка и след сложна операция  е принуден да се откаже от пианото. По препоръка на диригента Михаил Ангелов започва да учи пеене. След гимназията, през 1954 г. кандидатства в Консерваторията, но проф. Христо Бръмбаров не го приема. Започва да учи при тенора Любен Минчев, а след това и при Христо Вълчанов. Служи три години в Трудовите войски, за щастие в Ансамбъла, като акордеонист и певец солист.

Гласът му е вече укрепнал, добре школуван. Явява се отново в Консерваторията и този път е приет като „изключително дарование”. Попада в класа на проф. Елена Ангелова-Орукин, нейната школа, макар и оспорвана от мнозина, му допада. Завършва успешно през 1960-а с отлична диплома. През 1961-а се явява на конкурс в Софийската опера, където имат нужда от млад баритон, който да дублира Асен Селимски. За кратко време подготвя партията на Фигаро и прави дебюта си с нея като сам се подготвя музикално. Ръководството е очаровано не само от красивия му, отлично школуван белкантов баритон, но и от голямата му музикалност, особено от бързината, с която сам учи ролите си. Така само за един сезон Никола Василев се представя като Фигаро, Марсел от „Бохеми”, Княз Елецки от „Дама Пика” и Жермон от „Травиата”. 

Така става ценен за театъра, ценен от диригенти и режисьори, харесван от публиката. През тези години работи с диригентите Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Иван Маринов, Михаил Ангелов, Руслан  Райчев, Недялко Недялков, Борис Хинчев и режисьорите Михаил Хаджимишев, Николай Николов, Петър Щърбанов,  Светозар Донев, Емил Бошнаков. Диригентите го уважават заради музикалността и съвършената му школа, а режисьорите заради артистичността и органичността му на сцената – той е сред най-добрите певци- актьори през тези години в Операта.

По препоръка на композитора Марин Големинов, е изпратен от Министерството на културата на едногодишна специализация в студията на Миланската скала - една практика от онези години, която сега нашата държава би трябвало да продължи!.

Там има шанса да попадне при знаменития баритон Карло Талиабуе и да усъвършенства своето майсторство, да поддържа правилната си форма и постановка на пеенето. 

За тези 33 години Никола Василев се превъплъщава в близо 50 образа, от които малките роли са само 6. Като Фигаро се представя цели 135 пъти, многобройни са и участията му в „Травиата”, „Дон Карлос” (пее заедно с Гяуров в Болшой театър, Москва), „Бал с маски”, „Евгений Онегин”, „Любовен еликсир”, „Албена” на Парашкев Хаджиев. Пее още в „Атила”, „Сицилиански вечерни”, „Силата на съдбата”, „Трубадур”. 

Бих казал, че е подчертано вердиев глас и превъзхождаше повечето от баритоните в този труден репертоар. Днес в България почти няма баритони от неговата класа. С част от ролите си гостува в чужбина, участва и в най-успешните турнета на националната ни опера в Белгия, Англия, Испания, Германия, Франция. Има самостоятелни гастроли в Румъния, Куба, Египет, Италия, Холандия. 

След като напуска преждевременно, при това в отлична гласова форма Операта (което преживява като истинска трагедия!), Никола Василев започва да работи успешно като вокален педагог. Неговата солидна подготовка, италианската му школа и голям опит на сцената му позволяват да подготви редица млади певци. Почина след тежко и продължително боледуване, 79-годишен, през 2012 година.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.