СИЙКА ЛАПАЧКА 

На 10 ноември от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера гостува брилянтният цигулар Светлин Русев. Симфоничният концерт под диригентството на Ивайло Кринчев с участието на оркестъра на операта в Стара Загора е част от цикъла „Българските виртуози от световните сцени” и се посвещава на 100 години от смъртта на великия френски композитор Камий Сен-Санс. Богата програма, която включва едни от най-популярните и обичани от публиката шедьоври за цигулка и оркестър, ще зарадва почитателите на френската инструментална класика.

Ето какво споделя диригентът Ивайло Кринчев:

„След предложението на Светлин Русев да изпълни произведения от Камий Сен-Санс по повод 100 години от смъртта на композитора, изборът на останалата част от програмата се оформи по естествен начин с творби на най-ярките представители на френския романтизъм. Постарах се да подбера произведения, които да са контрастни и да включват образци от по-ранния период, като увертюрата "Римски карнавал" от Берлиоз, до сюитата "Пелеас и Мелизанда" от Габриел Форе, чиято музика се описва като своеобразен мост между романтизма и модернизма.

И ако в "Римски карнавал“ енергичната и оркестрирана по блестящ начин музика вдъхва живот на карнавалните сцени от площад Колона в Рим, то в "Пелеас и Мелизанда“ Форе безпогрешно е схванал с най-нежно вдъхновение поетичната чистота, която прониква и обгръща пиесата на Метерлинк. Повечето хора познават Жорж Бизе чрез оперите му с уникалната му способност да създава очарователни и впечатляващи мелодии. В "Арлезианката“ също се усеща онази привлекателност и чувствителност, която е не само феномен на оркестрацията, но и създава истинска движеща сила в музиката, която същевременно е абсолютно свързана с театралния момент в пиесата на Алфонс Доде.”

 

СВЕТЛИН РУСЕВ (цигулка)

След като печели Първа награда в първото издание на широко известния днес Международен конкурс Сендай през май 2001 година, харизматичният виртуоз на цигулката Светлин Русев се радва на блестяща международна кариера, свързана с много от най-големите концертни зали по света, сред които Болшой театър и зала Чайковски в Москва, Сънтори Хол в Токио, Центъра за изкуства в Сеул, зала Плейел, UNESCO, Театър Шан-зЕлизе, Театър Шатле, Сите дьо ла Мюзик и Театър дьо ла Вил в Париж, зала България, зала Бела Барток в Будапеща, Алте Опер във Франкфурт, Концертхаус в Берлин, Културен център Кирчнер в Буенос Айрес, Пале дe боз ар в Брюксел и Двореца на ООН в Женева.

Интензивната му концертна дейност го отвежда навсякъде по света – Европа, САЩ, Латинска Америка и Азия. Редовен гост-солист е на оркестри от най-висока класа, сред които Националният оркестър на Франция, Оркестърът на националното радио на Франция, Оркестърът на Романска Швейцария, Националният оркестър на Белгия, Сеулската филхармония, Токийската филхармония, Симфоничният оркестър на Индианополис, Филхармоничният оркестър Джордже Енеску (Букурещ), Оркестъра на Румънското национално радио, Cremerata BalOca и др. Солира под палката на именити диригенти като: Мюнг-Вун Чунг, Леон Флайшер, Йехуди Менухин, Юзо Тояма, Марек Яновски, Емануел Кривин, Франсоа-Ксавие Рот, Жан Жак Канторов, Денис Ръсел-Дейвис, Лионел Бренгие, Емил Табаков, Найден Тодоров и др. Отдадеността си към музиката Светлин Русев споделя със своите многобройни почитатели по целия свят, както като солист, така и в качеството си на забележителен камерен изпълнител. Партнира на музиканти от класата на Мюн-Вун Чунг, Йоръм Сон, ЖанИв Тибоде, Питър Франкъл, Максим Рисанов, Антоан Тамести, Готие Капюсон, Джиан Уанг, Франсоа Льольо, Пол Мейер, Нинг Фенг. Член-основател е на клавирното трио Русев–Салк–Розанова.

От 2000-та година ръководи и дирижира различни ансамбли и оркестри в България, Франция, Полша, Корея, Япония и Швеция. Притежава изключително широк репертоар, вариращ от барока до съвременната музика и популярните жанрове. Паметни са и неговите изпълнения на музика от български и славянски композитори. След успешния запис на композиции от Панчо Владигеров с пианистката Елена Розанова (Амброази), Светлин Русев прави компактдиск на цигулковия концерт на Карл Амадеус Хартман с Оркестър д'Оверн, както и записи на цигулкови сонати от Е. Григ и Н. Метнер с пианиста Фредерик Д'Ория – Никола. Излиза и неговият компактдиск „Огън и лед”, включващ Първия цигулков концерт на Панчо Владигеров и Цигулковия концерт на Ян Сибелиус, със Симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на Емил Табаков. Дискът е продуциран от френските лейбъли Интеграл и Фондамента. През 2016г. DECCA издава неговия запис на клавирните триа на Ф. Менделсон (№1) и А. Дворжак (Думки), осъществени с пианистката Елена Розанова и виолончелиста Франсоа Салк. Дискът е последван от нов звукозапис на произведения от Е. Изаи за цигулка и оркестър (Musique en Wallonie) и Испанска симфония (Arcantus) от Е. Лало, под палката на Жан-Жак Канторов. Последният запис на Светлин Русев е албумът Midnight Bells, реализиран в творческо партньорство с талантливата пианистка Йоръм Сон (YESM & ART).

Сега, в допълнение към неговата интензивна и стремителна артистична кариера, Светлин Русев е професор в престижната Haute École de Musique в Женева, след като в продължение на 10 години преди това преподава като професор и в Националната висша консерватория в Париж. 

Прави майсторски класове по цигулка и камерна музика по целия свят. Паралелно с това е последователно артистичен съветник на Софийска филхармония, а в настоящия момент и артистичен съветник на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в родния си град Русе. Светлин Русев е носител на множество награди от редица престижни международни конкурси, сред които конкурса в Индианаполис, Лонг-Тибо и Мелбърн. През 2001 година, на международния конкурс в Сендай, той печели не само първа награда, но и наградата на публиката, както и специалната награда за Най-добро изпълнение на Бах. Започва музикалното си образование от най-ранна детска възраст при майка си – преподавател по цигулка в музикалното училище в Русе, както и при Анелия Попова и Алекси Драганов. На 15-годишна възраст е приет в Парижката консерватория, където учи при Жерар Пуле, Деви Ерли и Жан-Жак Канторов. 

Три години по-късно журито му присъжда единодушно първите награди за цигулка и за камерна музика. Впоследствие влиза в следдипломната програма на консерваторията. Светлин Русев е удостоен с приза Музикант на годината за 2006 година от националната анкета на предаването Алегро Виваче на Българското национално радио. Трикратен носител е и на отличието „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2007,2016, 2019 година). През 2018г. получава званието Почетен гражданин на родния си град Русе – Дунавската столица на България. През февруари 2019 г. получава и Почетната награда на президента на Република България, връчена му от държавния глава Румен Радев, за изключителни постижения в областта на изпълнителското изкуство.

Светлин Русев свири на цигулка Амати-Страдивариус от 1720, любезно предоставена от АМУНДИ.

Снимките са предоставени на SKIF от Старозагорската опера

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

Луиджи Пирандело, италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни преди 154 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.