Иван Христов (1900-1987), Старият Пловдив, 1942, маслени бои, шперплат, 54 х 62,5 см

--------------------

МАРИЯНА АВРАМОВА

 „Някъде“ е първата изложба на столичната галерия „Лоранъ“ за годината, която представя само пейзажи.

Някъде е неопределено място, което вдъхновява авторите да гооткрият, съпреживеят, изобразят и обобщят в художествениобразис пластически средства. 

Част от включените произведения са на: Дечко Узунов, Борис Денев, Николай Абрашев, Александър Петров – Лавандулата, Иван Табаков, Христо Йончев – Крискарец, Давид Перец, Рафаел Михайлов, Иван Христов и др.

С няколко думи ще отбележим четири, силно отличаващи се по своя експресивен език творби. 

Особен и нетрадиционен за Борис Денев еесенен пейзаж от 30-те години на ХХ в. Силното напластяване с шпакла на живописна материяни въвежда във въображаемо пространство, което посвоя характер напомняцветенвихър. При внимателно вглежданевпетната, откриваме малка пътечка, която се губи в каменисти чукари ипропасти. Сред тях различаваме пастир, който превежда кози през планинска пътека. Липсата на дълбочина и въздушно изсветляване на цвета сплесква плановете на картината в декоративно пространство, което ни препраща към  абстракцията. 

Картината„Венеция” на Дечко Узунов е от 1962 г. Творбата е интересна не само с композиционното си решение, но и с това, че буди интерес, когато е показана през 60-те години в обща художествена изложба. Тогава, с още няколко произведения приковават вниманието на публиката с модерния си художествен изказ и бележат раздялата с нормативната естетика и тематика.

 За първи път в експозиция влиза творбата „Кафене” на Николай Абрашев с разпознаваемия му стил от 30-те години. Авторът е вкарал есенния мотив в елегантна дизайнерска цветност изаедно с комбинацията на права и обратна перспектива създават непринудено и раздвижено пространство. Тези средства привнасят мекота и спокойствие в платното. 

Обратното се получава в картината на друг живописец Александър Петров –Лавандулата, който извежда светлината и изпепеляващото слънце в предния план, за да ги противопостави на тъмното небе в ориенталския си пейзаж от гр. Хива от 60-те години. Неправилните лини и тяхното криволичене към убежните точки допълват неспокойствиетона маркираните азиатски обекти.

И отново няма да разкрием всичко в текста, за да оставим любопитството ви да ви доведе в галерията, за да видите подбраните двадесетина произведения. 

Александър Петров – Лавандулата (1916-1983), Пейзаж от гр. Хива, Узбекистан, 1960, маслени бои, картон, 33 х 48 см 

-------------------

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора