Полският институт в София кани почитателите на седмото изкуство на безплатна прожекция на филма „Аз никога не плача“. Лентата на режисьора Пьотр Домалевски е с български субтитри. В ролите са Зофя Стафией, Кинга Прейс, Аркадиуш Якубик, Давид Тулей, Найджъл О’Нийл и др. Прожекцията на „Аз никога не плача“ ще е на 12 октомври, сряда, от 18,30 ч. в Полския институт в София (ул. "Веслец" № 12)

СИНОПСИС

Седемнадесетгодишната Оля е самостоятелна девойка и бунтарка. Наясно е, че знае какво иска. Вече работи, за да може да осъществи мечтите си. Един ден получава телефонно обаждане, което преобръща живота й. Тя разбира, че баща ѝ е загинал в трагичен инцидент. Оля всъщност не познава баща си и те отдавна са се отчуждили. Тя обаче трябва да замине за Ирландия, за да докара тялото му и да организира погребението. Филмът е вълнуващо роуд-муви, разказ за бързото съзряване и необходимостта от преоценка на живота.

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...