КРИСТИНЕ ЛЕНЕН/ КРИСТИНА РЕЙМАН-ШНАЙДЕР, DW

Бомбардировките над германските градове през Втората световна война са тема на документалния филм "Въздушна война" на украинския режисьор Сергей Лозница. С него той сякаш предвижда нападението на Русия над Украйна.

Началото е по-скоро идилично - хора се разхождат по улиците на Берлин, в едно южногерманско село гледат от прозорците си към оживения селски площад. 12 минути по-късно падат първите бомби - хвърлени от хиляди самолети над градове като Кьолн, Дрезден и Берлин.

Бомбардировките на съюзниците срещу нацистка Германия са тема на най-новия филм на реномирания украински режисьор Сергей Лозница, наречен "Въздушна война - естествената история на разрушенията". Филмът е монтиран от архивни материали от Втората световна война и е посветен на травмите, за които никой не говори.

"Въздушна война" показва на моменти непоносими кадри: след нощна бомбардировка мъртви хора са останали да лежат един до друг на улицата сред руините. Едно от телата е на дете на не повече от две години. Облечено е с лека светла рокля, безжизненият му поглед е отправен към небето.

"Свикнал съм да работя с труден материал", казва Лозница. Но режисьорът много внимава да не отиде твърде далеч, за да не шокира прекалено публиката. Неговата цел е както той, така и зрителите да могат да застанат на определена дистанция спрямо представените събития.

Могат ли хората да се поучат от историята?

"Колкото повече си отдалечен във времето от това, което се вижда във филма, толкова по-малко те засяга то лично и е по-малко смущаващо в емоционален план. В този случай понякога ни се отдава да направим крачка назад и да възприемем изцяло рационално случващото се." Тази дистанция на свой ред помага да се извлекат поуки от опита.

"Когато нещо не се обсъжда открито и честно, се превръща в един вид призрак, който в определен момент се появява отново и те преследва", казва Лозница. А това може да има сериозни последствия: "Историята следва определени закони и е склонна да се повтаря", убеден е режисьорът. "Точно когато определени събития не се отразяват и анализират, когато от тях не се взимат поуки, се появява опасността те да се повторят."

Кой е Сергей Лозница?

58-годишният украински режисьор знае за какво говори - преживял е достатъчно исторически обрати. Израснал е в бившия Съветски съюз и в края на 1990-те години вижда неговия разпад. Точно тогава сменя професията си и от математик става режисьор.

Междувременно Сергей Лозница е сред най-известните европейски автори на документални филми, със собствен творчески подход. Тъй като в качеството си на режисьор той се възприема като чист наблюдател, редовно получава упреци от страна на критиците. Допустимо ли е просто да поставиш камерата си на територията на бившия концентрационен лагер Аушвиц и да снимаш веселите туристически групи, които си правят там селфита? Във филма си "Аустерлиц" от 2016 година Лозница прави точно това, без да коментира неуместните сцени.

За филма си за Бабин Яр от 2021 година Лозница проучва германски, руски и украински архиви и монтира лента, напомняща за дълго пренебрегваните и забравени зверства в Бабин Яр. През септември 1941 година само в рамките на два дни край Киев германските нацисти, подпомагани от украински полицаи, избиват 33 771 еврейски мъже, жени и деца. Това, че във филма са показани и украинци, които приветстват идващите нацисти, се натъква на критика в родината на режисьора.

Лозница е снимал и игрални филми. Последният от тях е "Донбас" от 2018 година, посветен на войната, водена от 2014 година насам в Източна Украйна между украинските въоръжени сили и проруските сепаратисти. Неговите герои са се отвърнали от обществото, вече не вярват на правителството, фалшивите новини са вездесъщи. След руската инвазия произведението на Лозница изглежда ужасяващо пророческо.

Руската инвазия в Украйна не изненадва Лозница

Сергей Лозница признава, че е очаквал новата война в Украйна.

"Можех да я предвидя. По определен начин очаквах ужаса на това, което се случва."

Но той не би искал филмът му да се възприема само в контекста на руската агресия в Украйна: "Знаехме, че такива неща се случват. Например в Сирия, където градовете бяха бомбардирани от въздуха и пострада цивилното население. По тази причина имах чувството, че днес темата е по-актуална от всякога."

Според режисьора в дъното на всичко е конфликтът на манталитетите.

"Смятаме, че всички живеем в една и съща епоха, но това е заблуда. Някои хора още живеят в Каменната ера, някои в Средновековието, някои в деветнайсети, а други в двайсет и първи век. За някои най-важното е да завладеят територии, за други върховна ценност са индивидуалната свобода и интелектуалното разгръщане. Проблемът е, че тези ценности не са наистина съвместими. Конфликтът се ражда от това, че манталитетите са различни", казва още режисьорът на "Въздушна война - естествената история на разрушенията" Сергей Лозница.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 209 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петият вагон“ - равносметка или ново начало

 

През 2022 г. писателят Христо Карастоянов е прегледал, обработил и допълнил своите текстове, конструирайки пъзел, които наистина могат да се разглеждат и като мини романи

Страстната адвокатска защита на един философ

 

Есетата на Октавиан Палер те карат да ги препрочиташ и отново да вникваш и разсъждаваш върху големи теми и образи на световната литература

Фрагменти около една книга на Марин Георгиев

"Марин е от редките участници в софри и говорилни, който усети как изтича времето в бездействие, ако не предприемеш нещо да задържиш хода му" - Георги Мишев за книгата на "Камъчето под езика"