Приятели на писателя Христо Карастоянов (1950 - 2024) организират прожекция на документалния филм „Гео Милев в лабиринта на времето“, създаден по фрагменти от книгата му „Една и съща нощ“, съобщи издателство "Жанет 45". 

Събитието е на 22 февруари от 18 часа в столичното кино „Одеон“, а поводът – рождения ден на твореца, който почина внезапно на 22 януари 2024 г., само месец преди да навърши 74 години. 

Основен организатор на прожекцията е режисьорът, сценаристът и продуцентът на лентата Костадин Бонев. Филмът спечели Годишната награда на София за 2022 г., както и Наградата на филмовата критика на фестивала „Златен ритон“ и Годишната награда на Българската филмова академия за сценарий. В него участват Христо Карастоянов, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Ованес Торосян и др. 

ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол, и др. Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”. Романът му „Аутопия: другият път към ада” беше един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. 

По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.

Известен е и като публицист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания. 

Христо Карастоянов оставя дълбока следа в съвременната българска литература. Автор е на над 30 книги, сред които „Кукувича прежда“, романите „Една и съща нощ“, „Животът няма втора половина“, „Т като Ташкент”, „Послепис”, „Името”, „Паякът” и др. Носител е награда „Хеликон” за романите „Името” (2012) и „Една и съща нощ” (2014), а общо седем негови книги са номинирани за „Орлето на Хеликон”. За книгата „Една и съща нощ” Христо Карастоянов стана носител на наградата „Дъбът на Пенчо” (2014) и Националната награда „Елиас Канети” (2015). Носител е на първа награда в категория проза в годишните награди на портал Култура – за романа „Послепис“ (2017). През 2021 става носител на Международна литературна награда „Алеко“ за къс хумористичен разказ.

Негови книги са издавани в Германия, Турция, САЩ. 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.