Използването на изкуствен интелект тревожи Холивуд, но това не попречи на Том Ханкс да се изуми от тази "невероятна" технология, която направи възможно подмладяването и състаряването му в реално време в най-новия му филм, предаде АФП.

В "Тук" (Here) двукратният носител на "Оскар" се впуска заедно с актрисата Робин Райт в пътешествие през времето в интимния свят на двойка, с нейните радости, скърби и съмнения, разпределени в няколко десетилетия.

Технологията позволява на Том Ханкс да интерпретира героя си през поколенията - от идиличен тийнейджър до крехък старец. 

Създателите на филма обединяват усилия със студио Metaphysic, за да разработят инструмент, наречен Metaphysic Live, който прави възможно подмладяването или състаряването на актьорите по команда.

"Невероятното беше, че всичко се случваше в реално време", казва 68-годишният Том Ханкс.

Актьорът може да види резултатите от изпълнението си - с по-гладко лице или с лице, белязано от тежестта на годините, само няколко мига след всяка сцена, вместо да чака осем месеца за постпродукцията. 

Използването на ИИ предизвиква полемики в Холивуд, където актьори и сценаристи организираха продължителни стачки миналата година, чувствайки се застрашени от този технологичен напредък.

За филма "Тук" на режисьора Робърт Земекис компанията за изкуствен интелект "взима" осем милиона изображения на актьорите от мрежата, за да пресъздаде лица, съответстващи на всички епохи.

"Те претърсиха мрежата за наши снимки от всички епохи - всички събития, които сме снимали, всички филмови снимки, всички семейни снимки, които могат да бъдат намерени  някъде", разказва Том Ханкс.  

Използването на изкуствен интелект не е единственото техническо постижение на филма. Той е заснет изцяло със статична камера, поставена през по-голямата част от времето в ъгъла на всекидневната на американска къща в покрайнините.

Този статичен план се допълва от редовни скокове във времето - разказът се движи напред-назад между различни моменти от живота на двойката и дори се връща към предишни поколения или далечни епохи, чак до динозаврите.

"Тук" е базиран на комикса на Ричард Макгуайър, който използва същата концепция.

"Трябваше да останем верни на стила на книгата", казва режисьорът Робърт Земекис, хвалейки процеса, който създава "наистина осезаема интимност".

 

Източник: Елена Христова, БТА

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.