Изложба по случай 100 години от създаването на българското кино е открита в НДК. Тя е разположена на полуетаж – изток. „Автори и плакати” събира близо 100 произведения на българската приложна графика, които илюстрират популярни филми от близкото минало. Те могат да бъдат видени до 29 ноември. 

Изложбата съживява една позабравена страна на визуалната ни култура – българския филмов плакат. Бурните промени в структурата на филмовото производство и разпространение от последните две десетилетия, превърнаха създаването на оригинални плакати от художествена практика в изключение. Същевременно различни национални и частни архиви са съхранили голям брой забележителни образци - безценна хроника на българското кино и съществена част от развитието на съвременния български графичен и рекламен дизайн, които заслужават да бъдат споделени с публиката.

“Автори и плакати” е опит да бъдат извадени от анонимност и забрава големите лица на българския кино плакат, защото отвъд условностите на времето и модите (технически, полиграфически, концептуални, политически и др.) са конкретните автори - с техните артистични възгледи, търсения и постижения. Поредицата от изложби и беседи е повод за създаване на сериозен масив с визуална и текстова информация, който да реконструира и съхрани един, все още неизследван дял от българското изкуство – кино плакатът и да помогне за неговото реабилитиране на културната сцена. 

 

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин