Френският актьор от турски произход Чеки Карио е починал, съобщи БТА, цитирайки ДПА.  Неговата агентка Елизабет Танър е потвърдила, че той е издъхнал в петък след боледуване от рак. Карио беше на 72 години.

Той има над 80 филмови роли, но е най-известен с екшън трилъра на Люк Бесон "Никита" (1990), където играе ментора на Ан Парийо. Роден е в Истанбул, в семейство на турски и гръцки евреи, под името Барух Джаки Карио. Израства в Париж, където започва кариерата си в театъра.

През 1982 година Чеки Карио дебютира във филма на Шантал Акерман "Всяка нощ". Същата година е номиниран за наградата „Сезар“ за най-обещаващ актьор за ролята си на Петрович в "Балансът". През 1988 година ролята му на ловец в "Мечката" на Жан-Жан Ано му носи широка популярност. След успеха на "Никита" режисьорът Люк Бесон го избира и за "Жана д'Арк" (1999), както и за една от своите екшън продукции, "Целувката на дракона" (2001).

През 90-те години славата му във Франция му позволява да развие международна кариера. Той се появява заедно с Жерар Депардийо в"„1492: Завладяването на рая" (1992), след това с Уил Смит и Мартин Лорънс в "Лоши момчета" (1995), а също и като руски министър на отбраната във филма за агент 007 "Златното око". 

В последните години Чеки Карио участваше в мрачни филми на Оливие Паншот, в ролята на марсилски гангстер, алкохолик и импотентен баща.

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.