ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук

Събуждам се, чета постове на уж демократични хора относно новият кмет на Ню Йорк. 

От тях личи, че макар и с политически различия, българите винаги успяват да се обединяват в едно - в системния си расизъм.

---

Кой е Зохран Мамдани?

Син на абсолютно забележителната режисьорка Мира Наир (ако не сте гледали филмите й, направете го веднага - абсолютни шедьоври). 

Наир още с първия си филм "Салаам Бомбай"  е номинирана за "Оскар", категория чуждестранен филм. 

2 награди в Кан, 4 във Венеция, БАФТА номинация...

Бащата, доктор от Харвард, професор в Колумбийския университет по антрпология и политически науки, специалист по Африка.

И двамата са от индийски произход, макар, че се запознават в Уганда, където работят тогава.

След живот в Южна Африка, се местят в Ню Йорк през 98-а.

Зохран сам признава, че е от привилегировано семейство;

Апартамент в Уест Вилидж и в Манхатън. Израстнал на снимачната площадка с майка си. 

Освен, че завършва политически науки, той е и музикант, диджей - прави саундтрака на един от филмите на майка си.

Т.е. дете на типични нюйоркски интелектуалци. От тези, заради които Ню Йорк е легендарен.

(на снимката, семейство Мамдани на фестивала в Торонто. Снимката е от профила на Ушев във фейсбук)

Препоръчителни филми за гледане на Мира Наир - "Салем, Бомбай" и " Сватбата на Монсуун". 

Особено адаптацията й по романа на Уйлям Текъри "Панаир на суетата".

"Кралете може да са съдии на Земята, но мъдреците са съдии на кралете."

Жан Габен, френски актьор, роден на 17 май преди 122 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...